Децата в циганската махала в Гърмен растат. С тях растат и проблемите ни

0
149

Публикуваме текста на Катерина Атиас от фейсбук профила й с нейно съгласие и без редакторска намеса. Заглавието е на редакцията.

Близо 30 деца от ромската махала край Гърмен са се заразили с Хепатит А. Вече има и едно болно дете от селото, което вероятно се е заразило в училището. Въпреки всички мерки за хигиена и контрол там. Три седмици пускам изследвания на дъщеря ми “за всеки случай”. Днес е лесно, защото мога просто да я спра от детска градина и да не се притеснявам, че може да се зарази.
Утре обаче няма как да огранича контактите й с… С кой?

С деца, които живеят при ненормални условия и в речника си дори нямат израз за миене на ръце. Които не знам как се хранят. Не знам дали им е топло. Голяма част от тях ходят с неподходящи за сезона или годините си обувки. На тумби сутрин отиват на училище и след 11 часа започват да се прибират.

Много деца! Които само след 10 години вече ще са достатъчно големи, за да мислят за свои деца. Десет години са и много, и малко. Тези деца може и да се опитат да променят живота си за своите деца. Дали? Не вярвам, че повечето могат да го направят сами. А помощта, която получават, основно като плащане заради определен статут (самотен родител, социално слаб и т.н.), нито им помага, нито ги стимулира да променят живота си. А човек се променя само, ако пожелае. И пожелава само, ако е убеден, че така е по-добре за него.

Броят на заразените даже изглежда малък на фона на хигиенните условия, при които живеят – нямат течаща вода (защото не искат да се включат към водопроводната мрежа), нямат канализация (жилищата им са незаконни), а около махалата и в нея е като сметище. Сега Общината започнала да им извозва боклука. Т.е. се приедприемат мерки!

Въртим се в кръг и нищо не се случва, нищо не се променя. Когато стане нетърпимо, избухваме. И всяко чудо за три дни. След това всичко отново тръгва постарому. Докато нашето дете не е застрашено, това, че циганчето няма питайна вода и в най-голямата жега моли по къщите да му напълнят мръсна бутилка, не е проблем. Това, че не се храни добре, не е проблем.

Това, че има завършено средно образование, но не може да си напише името, не е проблем. Това, че се забавлява като събира разни боклуци от мини сметището около махалата, не е проблем. Това, че няма кой да го прибере от детска градина, а е с 39 градуса температура, не е проблем. Това, че расте с модел, който не обещава нищо добро, не е проблем. Но то расте. А с него и проблемите.

По-големи деца нахлуват в църквата и нападат свещеника за няколко лева. Секат дървета. Смятат, че имат право да вземат сено от ливадата, царевица от нивата, зеленчуци от градината. Нищо, че са чужди. Не виждат нищо притеснително в това конете им да обикалят свободно и да влизат къде ли не. Готови са да защитават честа си с брадви. По-големите деца са готови да имат свои деца. И колелото отново се завърта.

Къде са Министерство на труда и социалната политика и Агенция “Закрила на детето” ? Къде е  МВР? Как помагат на това дете и неговите родители? Видно е, че с парични помощи не се постига много.

Къде сме ние? Тези деца не са наш проблем? Отговорни сме за бъдещето на собствените си деца? Но тези деца и нашите деца имат общо бъдеще. Старините на родителите ни зависят и от тези деца.

Нищо хубаво не ни очаква, ако всичко продължава все така.

Катерина Атиас 

 

 

от Newsbg

Subscribe
Notify of
guest
0 Коментара
Inline Feedbacks
View all comments