160 – те милиона – радост и тъга

0
158

Премиерът на България измоли 160 милиона евро от обединена Европа – защо? – за да бъде по-добре пазена нейната граница, която е и наша. Сега 108 милиона му дадоха, а после и още 52 ще му дадат. Браво! Да побързаме сега да поговорим за по-нататък.

Защо „да побързаме“? Защо не се спрем първо на станалото – на молбата по време на срещата на върха в Братислава, на нейното изпълнение и тъй нататък?

Защото спрем ли се, ще трябва пак да изразим онази национална гордост и радост, която изпитахме от това, че нашият министър-председател се е научил да проси резултатно. Ще трябва да признаем, че просията в международен план се утвърждава като наш национален идеал. И да посветим на Бойко още благодарности, че, протягайки ръка за милостиня в Брюксел и Братислава, преглъща гордостта си и повтаря ли, повтаря: „Ние сме най-бедната държава, ние сме най-бедната държава.“ Евала че, както той самият отбелязва, „като пощенски гълъб на Ердоган донесе 320 милиона лева“ ( тук той обръща 160-те еврата в левове като ги умножава по две – бел.ред.) Кеф! 320 милиона лева са си 320 с още шест нули отзад! И даже 216 милиона лева ( 108 евро) да си останат, както са си сега, да не са малко? Кой ти ги дава? Ама отпускали на Гърция, на Италия и на Турция милиарди…Ние да си гледаме нашето. И да му се радваме. Дали на гълъб се прави Борисов или на балдевски просяк, все тая – то си е дипломация и като е успешна заслужава овации, още повече, че откъм външното ни министерство дипломатически изяви не се забелязват.

Да вадим как ще си харчим парите сега. Имаме 108 милиона евро, не е шега – това са две и половина спортни зали! Какво да ги правим? Зам.-министър на Бачварова обясни, че с тях бихме могли „да поправим потрошеното оборудване на граничарите, да надградим интегрирана система на оградата на българо-турската граница като част от оградата, която се доизгражда…“ Или да купим няколкостотин фургона за бежанци, тъй като всичките недвижими техни приюти се напълнили от 93% на 100 % за два дни като междувременно – чудна работа!- се наблюдавал 30% спад (?!) на миграционния натиск върху България. Цифрите са странни, да. Но каквито и да са, необходимо е да ги пресмятаме преди да харчим. И домакиня някоя да е, учила до трети клас, преди да иде на пазар ще събира и ще изважда: толкова за ток, толкова за вода, наемът няма да плащам, но ще купя домати, да сваря доматена чорба на децата…

Ето още числа: на българо – турската граница сме заловили 3500 нелегали до края на август, вътре в страната – 5500, а на изхода за Запад са регистрирани 3400, които напускат България, където са останали незабелязани. Колко общо не са хванати, нашето МВР не съобщава, но и така е ясно: колосален брой мигранти влизат у нас безпрепятствено, подвизават се в София главно, правят, що правят в „Малкия Бейрут“ – по „Пиротска“ и Женския пазар и поемат нанякъде. Сръбското правителство неслучайно праща още полицейски и военни части на границата с България, мотивирайки се със засилен приток на пришълци от наша страна. Не жени и деца, бягащи от войната, а мъже и момчета от Афганистан и Пакистан си търсят щастието и белята по различни маршрути – черноморски и дунавски, шестима с лодка се удавиха в наши води…Трафикантите играят с милиони, то се знае, но е ето че и на нас 108 милиона ни паднаха! Дайте да ги усвоим така, че да им дадем да разберат! Но как? Хубаво беше в някоя институция да са наясно.

Трезво трябва да пресмятаме, докато викаме „ура“ за милионите от Братислава. Те се заделят от перото на бедните региони в ЕС все пак, тоест – от нашето, защото по-бедна от северозападнала България в евросъюза няма. С едната ръка ни вземат, а с другата ни дават, когато Бойко, милия, се охрабрява и протяга шепа към тях…

Да сметнем пак: 12 164 преселници са поискали и получили убежище тази година у нас. Те са вече вечно наши. Като ни пратят още 52 милиона евро, да им открием с тях работни места? Така и така те няма да стигнат да изградим още 60 км. ограда.

А ония 34 000 регистрирани у нас? По дъблинския регламент ще ни ги върнат – няма как. И се говори даже, че ще бъде скоро – под това условие развързали кесиите Жан-Клод, Доналд и други началници – приятели на Борисов. Може и да е лъжа, но правдоподобно звучи. Едно е сигурно: условията за дарението от Жан Клод и другите важни еврочиновници тепърва ще изскачат като филийки от тостер: палаткови лагери ли ще строим из България в замяна, или що…и за какво по-напред ще стигнат дарените ни 160 милиона евро? Засега приютените в „Овча купел“ имигранти скандират: „България е една голяма мафия, отиваме си!“. Но по-рано те, според „патриотите“, които пратиха при тях агитките си, опипвали дечица, влизали вкупом в магазините, хапвали, пийвали и излизали…Колко ще струва за тоя район услугата „сигурност“?

А къде е впрочем полицията? Командирована е в Граматиково, Елхово и другаде. Чуйте един командированите, ако искате: „Работим денонощно, но без техника и организация. Всички коли са за брак. Смяната ни свършва в шест сутринта, но камионът, който ни прибира, затъва в калта, никой не се сеща друг да прати, нощното дежурство става не 12, а 17 часа, отиваме на новия наряд недоспали, а мигнеш ли, зад гърба ти изскачат двайсет нелегални – с единия крак сме в затвора, а с другия на оня свят“.

„Получихме 40 автомобила от Англия, Германия пък ни дарява 20 “, възхитена е Бъчварова. Но ландроувърите, харизани от Камерън каталясаха, то се виждаше, че са прастари, а и за ремонт пари няма, тъжи граничар. Иде ново подаяние обаче – 50 джипа, обещани на премиера в Братислава! Какъв сюрприз за 1500 -те командировани на южната ни граница, стига да не ги дадат на софийските им началници!…

Животът, както Шишо Бакшишо казва, е радост и тъга.

Но Борисов обясни, че сме богати и просим от големите лидери само да ги пробваме дали са солидарни. Имаме във фискалния резерв 13 милиарда. А и бюджетът с тия 160 милиона се облекчава от харчове за оборудването на граничната охрана. Току виж почнали редовно да плащат извънредния труд на полицаите? Или даже да им върнат ония 158 770 лева – средно по 55, които удържаха от 2901 служители неправомерно? Или да дадат по някой лев на майките на деца с увреждания, които плачеха като пускаха черни балони пред парламента? Кога, ако не в това предизборно време?

По думите на госпожа Меркел от една среща на върха не бивало да се очаква решение на всички проблеми. Не бивало да хвърляме капи от радост, демек, а „да покажем, че можем да се представим по-добре“. Хайде де. Пари ни дават, а ние сме беден, простодушен народ и се радваме, госпожо канцлер – не питаме даже кой колко ще открадне от тях. То това с кражбите си е в реда на нещата.

 

от Ани Заркова

Subscribe
Notify of
guest
0 Коментара
Inline Feedbacks
View all comments