След 30 януари 1981 година в България се раждат футболистчета, а не футболисти
От тази вечер, 21:45, освен ППФЛ (Първа професионална футболна лига) в следващите две години ще имаме ППКК (първа приятелска квалификационна кампания). Освен Ивайло Петев, който никога не се предавал, едва ли има друг българин, който вярва, че България ще участва на световното в Русия през 2018 година. А ако има друг такъв, то той е бил замразен някъде през 1995-96 година и сега са го изкарали от фризера.
Дори и онзи
непоклатим 1 процент надежда
сега не присъства на сцената. Ще има публика не заради надеждата, а заради гостуващите тимове. Все пак Франция, Холандия и Швеция са велики футболни сили. Световни шампиони и вицешампиони. България го е докарвала само до четвърто място. Което сега изглежда все едно, че никога не се е случило. Прогнозата за следващите 100 години вече прерасна в едно голямо, необратимо НИКОГА.
Сега да видим защо положението е точно такова. В огромна степен пропадането на националния отбор се дължи на липсата на държавно внимание към спорта въобще и на въпиющата, нагла некомпетентност на БФС като ръководен орган. Не от вчера и онзи ден, а в последните 20 години на пазарна икономика. Неподготвени, неграмотни, алчни, повтарям, нагли хора окупираха властта в българския футбол и резултатите са налице. Които при това мислят да векуват на тези сладки позиции, осигуряващи им ложи на големи първенства и други благинки като членове на комисии в УЕФА. Естествено виновна е и държавата, която не води политика в спорта. Политика се води с пари, такива в хазната няма. Има при онези с първия милион и вече с първия милиард. Но техните намерения във футбола не са толкова глобални, камо ли социални. А и както казва простият народ, нали си дават собствените пари….
Ето обаче и трета причина защо се стигна до ППКК и приятелския характер на следващите 10 уж официални мача на националния отбор на България. Наричан някога гордо „трикольорите“ и дори „лъвовете“. Сега тези определения се избягват поради етично-морални и патриотични причини. Фактите, а не моите хипотези, говорят красноречиво, че след 30 януари 1981 година в България не са се родили големи футболисти. На тази дата се е пръкнал великият Димитър Бербатов. Около неговото раждане в период от 5-6 години назад обаче са се появили на белия свят футболисти като Стилян Петров, Мартин Петров, Георги Иванов-Гонзо, Радостин Кишишев, Илиян Стоянов, Светослав Тодоров, Владимир Манчев, които бяха оценени не само в България, но и по белия свят. Могат да се прибавят в този списък Велизар Димитров, Димитър Телкийски, Христо Йовов и вероятно поне още една дузина, които, без да са световна класа, бяха на сериозно европейско ниво.
Да видим какво се появи след споменатата сакрална дата. Валери Божинов, който даде големи надежди, а после стана обикновен чалга герой. На 16 години да вкараш гол в Серия А и след това да съсипеш всичко, това не е по силите на всеки. Николай Михайлов – смятан за най-добрия млад вратар в Европа. Хайде, нека да е сред петте най-добри. На 28 години мнозина вече въобще не го свързват с футбола, а само със светските му изяви. Жорко Миланов, голям трансфер в голям отбор като ЦСКА Москва и след това твърда резерва пет години. Наследникът му в Литекс Славчев, същата работа, митка по Европа от Португалия до Кипър, а сега в Полша. Валери Домовчийски, наричан галено Домосчиньо – минал покрай бразилските плажни артисти! Ивелин Попов и Станислав Манолев, добри футболисти за пълнеж на отбора. Може би съм леко несправедлив към Попето, но и той сам си е виновен с бледото присъствие в националния. Светослав Дяков, абсолютно неконвертируем футболист извън Разград. За пет години хегемония на „орлите“ така и никой не го забеляза в големия футбол. Хичовци, мичовци въобще няма какво да ги коментираме. Зетьовете стигнаха до Румъния и Кипър. От прехвалената академия на Литекс не излезе нищо, което да се котира след Калотина. Ивайло Чочев, начетено момче, но напълно обикновен за футболист. Такива като него не дорастваха до А група преди 25-30 години. Иван Иванов, труден за оценяване, защото непрекъснато е контузен. А и той стана на 28 години. Стигаме до най-младите герои като Антонио Вутов, които с репутацията на най-големи таланти у нас ритат в Серия Ц на Италия, а и там са резерви. Още много могат да бъдат изброени и всичките бяха обещания. И ако наистина бяха големи футболисти, сега щяха да се надяват да бият Франция, Холандия и Швеция. Или поне да играят като равен с равен. А истината е, че
съперниците им няма да ги броят за живи
Както направиха португалците преди половин година, като позволиха лежерно да ги бием. И малко по-късно взеха, че спечелиха европейската титла във Франция. Герои за един мач, това могат да бъдат най-много българските национали. Като Пурко от знаменитата лента „Господин за един ден“. И след това идва 2-7 от Япония и срам, срам, срам!
Не Ивайло Петев, а международен консилиум от светила не може да направи боеспособен национален отбор на България. Не че Петев не се излага, като стои начело на отбора след сепукото в Страната на изгряващото слънце. Толкова по-добри перспективи може да потърси за себе си, вместо да стои на стената за разстрел след всяка загуба. И да обяснява, че продължава да вярва в светлото бъдеще. Никога не се предавал, ама това може да го каже треньорът на Германия, или поне на Исландия. Българският треньор се е предал още като е подписал договора си. И единственото му наслада е редовното получаване на заплатата в банковата сметка. Всичко друго са алабализми за доверчивия размразен от фризера вчера.
Иначе, ако малко от малко имахме някакви играчи, точно в този момент можехме да се издървим на сериозни съперници. Франция винаги трудно е играла с България. Холандия е в най-жестоката си криза откъм класни футболисти. А Швеция е прекалено среден отбор сега вече и без единствената си звезда Златан. Ако тази кампания бе през 2002 година с онези футболисти, шансовете ни изобщо нямаше да са химерични. Но сега реалностите са други. Нямаме футболисти и не виждам как такива ще появят. До 30 януари 1981 година у нас се раждаха футболни артисти, след това явно както и в много други области генният фонд излиня. Дори в по-малки държави от България изгряват единични суперзвезди като Гарет Бейл и Хенрик Мхитарян, а в Исландия дори се пръкна цяло златно поколение, което впечатли футболния свят.
Наскоро свърши олимпиадата и също се оказа, че долу-горе след споменатата дата са престанали да се раждат и големи спортисти. Като запразниха Гроздева, Нейкова, Назарян, Тереза Маринова, няма кой да се качи вече на върха. И от един бронзов медал правим 5 виртуални златни. Финалът обаче всъщност не е толкова тягостен. След 30 януари 1981 година се роди боксьорът Кубрат Пулев, който игра финал за световна титла в тежка категория за професионалисти. Имаме Ивет Лалова, която бяга десетки пъти до най-големите в леката атлетика на царските 100 и 200 метра, а не хвърля гюле, диск или чук. И най-накрая единственият и неповторим Григор Димитров, който е сред най-популярните лица в световния тенис. И на когото изглежда не му е много приятно да го принуждават да говори на родния български език. Дори и заради хората, които веят в негова чест онова някога тъй скъпоценно бяло-зелено-червено знаме. Това е положението.
Жаклин Михайлов
