Tвърдоглавият Любко отново създава новини

0
179

24-08-2016 Желю СТАНКОВ

Бабатунде Аденижи беше една от новините за сините от разгромната победа над Славия с 4:0. Той вкара първия си заслужен гол с екипа на сините. Първият бе на „Лаута“ след пас на вратаря на Локо Пловдив Илко Пиргов. Нигерийският нападател излезе извън кожата си, профуча през рекламните пана, без да му пука от реакцията на съдия и дежурен делегат, и отиде на пистата пред сектор Б. Той се изкефи максимално за първи път, откакто е в България.
Аденижи напоследък е по-различен. Явно е преминал периодът му на „култивация“ тук. В началото изглеждаше като гост на тази планета, а не на ФК Левски. При него е ставало въпрос не просто за футболна адаптация, той идва от друг континент. Иде реч за социализация и нагласа към съвсем друго общество. Някои хигиенни навици, начин на хранене, това всичко е втрещило съблекалнята на сините в първия месец. А какво да говорим за нагласа към стил на игра и тактически постройки. Нигериецът бе пробван на фланговете, както и на позицията зад нападателя. Люпко Петрович твърдоглаво го закова на „деветката“ и от няколко мача насам Бабатунде вършее там. Комичните му изпълнения са сведени до минимум, срещу Славия пак имаше един шут, който бе замислен като бомба от диагонала към вратата на Гошо Петков, но се получи удар, успореден на голлинията, и в крайна сметка топката излезе в тъч на другия фланг. Положителните неща обаче се набиваха на очи. Нигериецът асистира за първия гол от десния фланг, като подаде навътре към набралия скорост Аниете, който майсторски с едно докосване бодна топката във вратата на Гошо Петков. Преди подаването Аденижи не просто надбяга, а скъса преследващия го играч на Славия. Да отбележим, че първото попадение срещу белите падна след образцова контраатака. А сините бележат при контри веднъж на няколко години. Последния запомнящ се гол при перфектно проведена контраатака бе при победата над шведския Калмар с 5:2 в мача от Лига Европа. Явно в този аспект личи и треньорската работа на Люпко Петрович. Тези неща рядко се правят наизуст или както дойде, обикновено добрите контри стават след многократни отигравания на тренировки.
Взривен старт, голяма крачка и отлична линейна бързина – тези компоненти ще ги виждаме тепърва от новия централен нападател на сините. Ако при първото попадение срещу Славия откривателят на този играч Иво Тонев е скочил от стола си, където и да е гледал мача по телевизията, то при втория гол сигурно вече си е поръчал още едно питие. Аденижи настигна отскочила топка, овладя я, дръпна рязко напред и останал очи в очи с Гошо Петков, разтресе мрежата с тупалка в близкия ъгъл. Това, че нападателят притежава плътен и тежък удар, го видяхме още при първите му появи на терена. Оттук насетне Люпко Петрович или който и да е следващ треньор на Левски трябва да работят доста за тактика, за отборна игра, за движение без топка. Струващият около 200 хиляди долара играч може да се окаже и нелоша инвестиция. Която се води лична инициатива на Иво Тонев и негови приближени, които не са на работа в Левски.
А Венци Христов трябва да се задоволи с ролята на зрител от резервната скамейка или, както се казва – да започва на тренировки да изяжда тревата, а на мачове да си подобри мерника. Срещу Славия не му се получи, въпреки че имаше възможност да вкара сам срещу вратаря. Но пък след това асистира на Краев за четвъртото попадение.
Изобщо нападението на Левски няма много общи неща с това при Стойчо Стоев и друга причина за това е Божидар Краев, който упорито е налаган от Люпко Петрович на поста зад нападателя. Младият талант със сигурност полага огромни усилия да подобри скоростта си, но засега няма видими резултати от това. Вижда ги тези неща набитото око на сръбския мъдрец, в резултат на което Божката приключи с мъката си по фланговете и бе вкаран навътре. А в някои моменти той е изнесен назад в халфовата линия, когато Аниете е по-напред. Испанецът срещу Славия един-два пъти направи сериозни шпагати дълбоко в своята половина. Такива дефанзивни геройства рядко виждаме от него, а това бе и причина Аниете да не е сред фаворитите на бившия наставник Стойчо Стоев.
Разнообразието в атака понякога идва и от постоянната смяна на местата на играчите. Аниете започва на левия фланг, след това заменя Нар на левия, а след дълбока преса често остава вместо Аденижи на върха на атаката – при такава подреба падна и първото попадение, а при третото испанецът изведе от крилото Георги Костадинов. Развитие с положителен знак се забелязва и при Франсис Нар. В един момент Петрович бе решил да го прави бек, но някак успя да изостри играта му. Да го накара да прави по няколко резки пробива на мач, а не да тича монотонно през целия двубой и често да влиза към центъра на наказателното поле.
Когато Левски вкара 4 на Славия, а и принципно напоследък на който и да е отбор, трябва да мислим в две посоки – сините ли са толкова силни, или в случая белите са слаба ракия. А истината е, че футболистите на Люпко Петрович изпуснаха да вкарат поне още толкова попадения от чисти ситуации за гол. Славия от това първенство е с нова централна двойка в защитата. Странната птица Стефан Велков, който иначе е интелигентен и като футболист, и като човек, поради особени причини отсъства от тренировъчния процес, а партньорът му Димитър Пиргов вече е в Левски и дори се намърда в националния отбор. За да приключим темата с Петрович, няма как не отбележим твърдоглавието му относно шведа Сандберг, който много странно и на пръв поглед нелогично е резерва на Александър Александров – Острилката, който пък е, меко казано, нешлифован защитник. Но да не забравяме, че сърбинът взе на инат и Пиргов, който не бе желан от предишния спортен директор Георги Иванов-Гонзо. Но напълно заслужено попадна в селекцията на Петев, въпреки че на пръв поглед не притежава някаква особена физика (дори е малко нисичък за централен бранител). За сметка на това обаче има добро позициониране и се нагърбва с изнасянето на топката – нещо, което се видя и срещу Славия.
Дефанзивната незаинтересованост на част от футболистите на Славия е видима. Младоците видимо са прескачали тези уроци в школата на белите или пък са ги неглижирали. Треньорът Тарханов трябва да променя навици, които са се изграждали с години. Вярно, не при всички футболисти, но е скандално отбор, на който начело е треньор от руската школа, и то не кой и да е, да е допуснал цели 11 гола за 4 мача. Следващият надолу е Ботев с 8, новаците Верея и Дунав са пуснали по 1 гол за същия брой мачове. Светъл в линията на защитата на Славия бе Омар Абуд, национал на Кения, бил в гръцкия втородивизионен Панигиалиос, доведен през зимата в Анталия на проби. Левият фланг на белите срещу Левски работеше добре. Абут има завидна техника, на място и на скорост, притежава поглед върху играта и прилично центриране, а с оглед на възрастта му 23 години можем да прогнозираме скорошно преминаване в наш по-голям отбор, разбирай Левски или ЦСКА.

Subscribe
Notify of
guest
0 Коментара
Inline Feedbacks
View all comments