Неформалното образование по биология дава възможност на учениците не само да усвояват знания, но и да ги прилагат в реални житейски ситуации, да анализират информация и да формулират аргументирани заключения. Това е основната идея на дисертационния труд на доц. д-р Иса Иса Хаджиали, родом от гоцеделчевското село Брезница, на тема „Рефлексивно базиран модел на неформално образование по биология (прогимназиален образователен етап)“, разработен за придобиване на научната степен „доктор на науките“.
Изследването е посветено на възможностите чрез летни академии по биология да се развива природонаучната грамотност при ученици на възраст 13–14 години. „Изучаването на биология не трябва да се ограничава единствено до усвояването на твърди фактологични знания. Много по-важно е учениците да се научат да ги прилагат в реални житейски ситуации, да анализират информация, да формулират аргументирани заключения и да осмислят собствения си процес на учене“, каза Хаджиали.
В разработения от него модел природонаучната грамотност включва четири взаимно свързани измерения – когнитивно-епистемно, функционално, социално и рефлексивно. Особено място е отделено на способността на учениците да осмислят какво и как са научили и как могат да приложат знанията си. „Доброто образование не се измерва само с това колко знания притежава ученикът, а и с умението му да ги използва, да мисли критично и да учи осъзнато“, посочи той.
Хаджиали обясни, че неформалното образование е организиран образователен процес извън рамките на традиционната система, при който учениците придобиват знания и умения чрез практически дейности, експерименти и активно участие. То не трябва да замества училищното обучение, а да го допълва и надгражда.
Като примери за подобни занимания той посочи изследване на растителното разнообразие в гора или парк, наблюдение на насекоми, проучване на качеството на водата в реки и езера, създаване на хербарии и екологични инициативи. „Те не са просто слушатели, а изследователи – наблюдават, сравняват, формулират хипотези, събират информация и формулират изводи“, каза Хаджиали.
Според него непосредственият контакт с природата помага на децата да свържат знанията от учебниците със собствения си опит. Практическите дейности развиват любознателността, критическото мислене и уменията за наблюдение, анализиране на данни и извеждане на обосновани заключения. Те създават и емоционална връзка с природата, която е важна за формирането на отговорно отношение към опазването ѝ.
