“Въодушевен от това свето дело
и за да отговоря на държавните нужди и народното желание,
с благословението на Всевишния
прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство
и заедно с народа си
дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!
Из „Манифест към българския народ“
На 22 септември 1908 година, в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново, българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от големите европейски държави с Берлинския договор тридесет години по-рано. Княз Фердинанд приема титлата „цар на България“. Обявяването на Независимостта е висок връх в политическото самоосъзнаване и самоопределение на българската нация в годините след Освобождението. Издига се международният авторитет на страната ни и тя се превръща в равноправна на другите държави. С провъзгласяването на независимостта, България се нарежда отново сред европейските семейства на независимите народи.“От юридическа и международно правна гледна точка е изключително голям акт, тъй като на 22 септември 1908 г. България става самостоятелна държава. Дотогава, съгласно подписаните международни закони и договори, тя е васално княжество на Османската империя. И независимо че българският политически елит е превърнал тази васална зависимост в една празна фикция, България отсъства от картата на света като самостоятелен юридически субект. От морална гледна точка това е един акт на достойнство на българския политически елит и ръководения от него в този момент български народ. Можеше спокойно да не обявим независимост. Но ние го правим, за да защитим достойнството си на самостоятелен народ със самостоятелна държавност.”- анализира историкът проф. Божидар Димитров.
Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!22.09.2024,
Красимир Герчев
кмет на община Разлог
