107 годишнината от рождението на един от най-любимите поети на българската нация – Никола Вапцаров, както и 135 годишнината от основаването на Висшето военноморско училище в гр. Варна, носещо името му, бяха отбелязани тържествено в родния град на поета – Банско. С шествие, съпровождано от представителния духов оркестър на ВВС, ръководството на община Банско, водено от кмета Георги Икономов, командира на военноморските сили на Република България – контраадмирал Митко Петев, проф. д-р на военните науки, комодор Боян Медникаров, курсанти, духовници, граждани и гости на града, се отправиха към родната къща на Вапцаров, за да поднесат своята почит пред поставената на нея паметна плоча. Програмата продължи с тържествена програма пред едноименния паметник, където бяха поднесени венци и цветя в знак на признателност.
„Уважаеми курсанти, това, че избрахте нашия град, за да отбележите славната сто трийсет и пета годишнина на вашето училище, за нас, местните хора, е не само чест, не само привилегия, но и знаменателно събитие, което, уверен съм, ще се впише в най-новата история на Банско. Безспорно, живата връзка между града ни и Висшето военноморско училище е името на Никола Вапцаров. Много е казано и ще се казва за неговия живот, съдба и гениални стихове. Но това, което трябва да се знае е, че тук в родния му град, неговата личност надхвърля всякакъв времеви контекст и всякакъв идеологически прочит. За нас банскалии, той е онзи мечтател, дръзнал да превърне въжделенията си за един по добър свят, в общочовешкото послание. Има нещо много общо между нас, днешните хора, които живеем и работим тук и големия Вапцаров. И това е, че ние продължаваме да мечтаем! Ежедневно, стъпка по стъпка с усилия, воля и талант градим една наша мечта – градът ни да се развива не само динамично и устойчиво, не само да печели между народни признания като привлекателна туристическа дестинация, но и като място са съхранена памет и изконна любов към единственото наше Отечество – България“ заяви градоначалникът по време на церемонията.
Контраадмирал Митко Петев изказа преклонението си пред патрона на военноморското училище, като сподели пред присъстващите вълнението от участието си в честването: „Особено в настоящото време младото поколение има нужда да бъде възпитавано на ценностите, които Вапцаров споделя в творчеството си. Никога повече, колкото днес, не ни е необходимо да имаме Вапцаровската вяра, да осъзнаваме това че бидейки моряци на България – ние сме и нейни достойни граждани“.
Началникът на ВВМУ „Никола Вапцаров“ професор д-р Боян Медникаров изтъкна, че през последните 10 години висшето училище е удвоило броя на своите възпитаници, които намират реализация в търговския и военен флот из цял свят. „Проведохме тържества в различни градове, където се е базирало училището през годините на своето съществуване, като нашата идея бе да завършим честванията в Банско – мястото, където се е родил нашият патрон“ сподели ръководителя на единственото военноморско училище в нашата страна. От проведената преди тържествата пресконференция стана ясно, че въпреки демографския срив през последните години, за всяко място в училището се борят шест души, което гарантира качествено образование, признато от партньорите ни от НАТО.
Програмата продължи с рецитал на стихове на великия поет в изпълнение на Димитър Врачков, Елена Калайджиева и курсантка от морското училище и изпълнение на младежката фолклорна група с ръководител Димитър Касапинов. Мария Тодева изпълни песента „Пролет моя“, а курсантите от морското училище бяха подготвили специален танцов поздрав за домакините си от Банско.
Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ е най-старото техническо учебно заведение в България. Историята и настоящата му дейност го утвърждават като най-престижен център за подготовка на морски кадри в България. То е основано през 1881 г. в Русе, като през 1949 година училището приема името на Никола Вапцаров за свой патрон. Организаторите на тържественото честване дадоха заявка то да стане традиция и всяка година честването на годишнината от рождението на поета, да бъде отбелязвано съвместно.