МИСЛЕНЕ МУ Е МАЙКАТА…

0
151

Най-лошият съветник във всяка работа е бързането

Червената България следи с напрежение съдбата на ЦСКА и това е съвсем естествено. Общественото участие във футбола е неизбежно, особено когато става дума за най-активната и най-интелигентната публика. Много армейци от страната и зад граница споделят в социалните мрежи любовта, болката, мненията и вълненията си. А основната тема в момента е треньорът Йорданеску, поставен под Хамлетовата дилема – да бъде или да не бъде?

Едва ли е необходимо да изтъквам, че напълно споделям критиките към продукцията на отбора. По едно прилично полувреме срещу „Лудогорец“, „Левски“, „Локомотив“ (Пд), „Ботев“ (Пд), „Берое“ и „Славия“ за сто дни тази есен е недостатъчно.

И неслучайно споменатите мачове завършиха на 50 процента – две победи, две ремита и две загуби. Очевидно дори във футбола съществува логика…
Какво да се прави? Просто и ясно – мислене му е майката, но не … Цецка Цачева! Мислене и пак мислене!

Най-лошият съветник във всяка работа е бързането и затова мъдрите хора са казали – бързай бавно. Особено, когато цялата система трябва да се възстанови и усъвършенства докато влезе в устойчив и ефективен режим. Армейците са умни хора и много добре си дават сметка къде беше ЦСКА преди година по същото време, да не връщам лентата на трагедията към по-стари дати.

Няколко пъти вече споделих своето убеждение, че този сезон е преходен по пътя на възстановяването и възраждането на великия червен отбор.

Наистина, не е възможно след четвърт век държавно-политически и медиен геноцид по всички фронтове, довел до заточение във „В“ група и финансов колапс, ЦСКА да възкръсне преди да излекува най-дълбоките си рани.

А те са ясни – разбита клубна структура, амортизирана база и порочно управление. Ако искате към списъка за лечение спокойно можем да прибавим и школата.

Ето защо Гриша Ганчев започна да реставрира фундамента, разрушен от неговите предшественици, върху който рано или късно ще стъпи и ще се изстреля нагоре и отборът. Четири месеца след като се разбра, че ЦСКА се връща в елита не стигат!

Спомнете си, че до средата на юли т.г. още не бе ясно какво ще се случи и по тази причина селекцията практически бе извършена в движение и при военно положение. И няма как за този минимален срок да се направят чудеса с ядрото на тима, спечелил купата от „В“ група, плюс новодошлите играчи.

Необходимо ли е да споменавам, че цяла петилетка „Лудогорец“ се радва на пълен финансов, съдийски и медиен лукс, комфорт и разкош, колко десетки милиони бяха изсипани по „обществена поръчка“ в Подуяне или как „Берое“ прави по три селекции на сезон със сервираните държавни пари от „Марица изток-2“…

ЦСКА излиза от пропастта и трябва да наваксва загубените години. Не се съмнявам, че това ще се случи, но не веднага. За кой ли път подчертавам, че през този сезон е реалистично да се гони положителен баланс във вечното дерби и класиране за Европа като същевременно се формулира стратегия. Естествено, с особено внимание върху школата и треньорската номинация с визия за бъдещето.

Най-лесно е Йорданеску да си тръгне и това неизбежно ще се случи, ако резултатите са лоши, защото това са привилата на играта даже за Моуриньо.

Да си спомним обаче до какво доведе треньорската рулетка например през 90-те години между напускането на Паро Никодимов и идването на Георги Василев. И по-късно преди да се появят успешните опции с Миодраг Йешич и СТОйчо Младенов.

Важното е да се създаде професионална среда за години напред, така както в „Атлетико“ (Мадрид) тотално смениха политиката като заложиха на Чоло Симеоне вместо безкрайно да въртят треньорския развален грамофон. И резултатите на „Висенте Калдерон“ не закъсняха.

Ето това, в съответния български мащаб, трябва да се случи и на „Армията“. Разбира се, в ЦСКА няма как вечно да се чака, но сега не е време за паника и бързане. Най-важното е налице – отборът се завърна на своето място. Червената общност е консолидирана и мобилизирана, а един файтон отцепници не са нищо повече от карикатура.

Клубът се управлява с твърда ръка, изчистен от комисионерски схеми, вътрешно източване и „къртици“, снасящи клевети, интриги и доноси на враждебните медии. Базата се подобрява, децата и юношите от школата вече не са „братчета на Гаврош“ по селата около столицата. Емблемата е на гърдите на футболистите и скоро ще бъде официално възстановена и като юридически статут.

Нека за миг си представим всичките безкрайни проблеми, умножени по сто или по хиляда с онези 25-30 милиона, завещани от „гърнетата“ и Лупи?! И да си дадем сметка, че с „палача на еврошампиони“ се случва най-доброто – завръщане към собствения дух и свят.

В Музея на армейската слава има много титли и купи, но най-важната ценност е самият символ на победата, наречен ЦСКА. Именно тази светиня трябва да се съхрани во веки веков без значение от това дали този сезон отборът ще бъде втори или трети. Впрочем, нали знаете КОЙ е световният рекордьор по „калъфки“…

ГЕОРГИ АТАНАСОВ

Subscribe
Notify of
guest
0 Коментара
Inline Feedbacks
View all comments