10 ноември 1989 г. сложи край на една епоха и постави началото на друга в политическата история на България.
На тази дата по време на пленум на Централния комитет на БКП беше освободен от поста генерален секретар на партията Тодор Живков, който управлява еднолично в продължение на 33 години. Започват политическите промени в страната и прехода на България към демокрация и пазарна икономика.
Предложението за свалянето на Живков е подкрепено и от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са информирани.
На пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи и утвърждават Петър Младенов за негов наследник като генерален секретар на БКП.
Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България. На 17 ноември, при първото заседание на Народното събрание след пленума, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет.
Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството. БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно – на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.
Народното събрание гласува отмяната едва на 15 януари 1990 г. През юни 1990 г. в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори.
Тодор Живков умира на 5 август 1998 г., без да бъде осъден за престъпленията, които са извършени по времето на неговото управление. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.
от ПИК
