Едва ли някой си е дал труда да се информира, че всякакъв резултат за Арсенал в София не бе от съдбоносно значение. Така или иначе първото място в групата, което е стратегическа цел на топчиите, се решава в следващия двубой на „Емирейтс“. Така винаги се получава в група с два силни и два слаби отбора. Два финала, единият за първото място, другият за третото. Венгер с неговия уникален 20-годишен опит в Шампионската лига няма как да не сметне колко прави две и две. Това стечение на обстоятелства отвори уникален шанс за Лудогорец и поне до 20–ата минута домакините изглеждаха като тим, който може да грабне мига. Два гола от първите две ситуации пред вратата на гостите, за кой ли път Лудогорец разигра същия блицкриг както срещу Реал, Ливърпул, ПСЖ. По реда на номерата – Марселиньо – 6-а минута срещу Реал, Абало – 3-а минута срещу Ливърпул, Натанаел – 15-а минута срещу ПСЖ. И онзи ден Кафу – 12-а минута срещу Арсенал. Срещу четирите безспорно ТОП 10 отбора, които срещна в груповата фаза на ШЛ, Лудогорец вкара първи гол при първата си ситуация. Не го наричам късмет, защото се случва всеки път. Причината е проста,
големите отбори
подценяват
Лудогорец
Допускат голове, вкарват се в драма, но успяват да излязат от нея. И винаги си тръгват много доволни от София. Само Ливърпул допусна от 2:1 да му бъде изравнено за 2:2. В тези 4 мача в София Лудогорец вкара 6 гола и допусна 10. 1,5 срещу 2,5 средно на мач. Акцентирам върху числа, защото за мен те са много по-важни от куртоазните размисли на коментаторите и анализаторите. Оценката, че това е бил най-добрият мач на Лудогорец, е елементарно разсъждение. Само големият Георги Василев, който бе гост в студиото, не бе в унисон с подмазвачите. Не би му и отивало!
Динамиката на самите двубои не може да подведе. Лудогорец нито веднъж не устиска своето предимство. Срещу 5 начални гола в мача получи ответни десет и само веднъж срещу Ливърпул вкара гол в последните минути, като прояви характер. Нещо, което иначе често прави срещу Стяуа, Пилзен, Цървена звезда, Партизан. Но отборите от ТОП 10 са от друга галактика. Колкото и да се надуват фанфарите, Лудогорец не плаши големите имена в съвременния футбол. Това щеше да се случи, ако поне в един от тези 4 мача петкратните шампиони на България, абсолютните хегемони в нашия футбол, бяха спечелили дори само една престижна победа. Някак да бяха устискали от началото да края или поне да бяха променили стратегията с тези бързи голове в началото. По един и същ сценарий повеждаха и след това класният съперник ги надиграваше, за да вземе своето в края на двубоя.
За да не изглеждам като обсебен точно от Лудогорец, трябва да се подчертае дебело, че това е съдбата на всеки един от тимовете от „списъка Платини“. Петте квоти на френския тарикат, които му гарантираха доживотно преизбиране за президент на УЕФА. Тези пет квоти, които вече навършват една декада, категорично отхвърлиха всякакви внушения, че ШЛ е само за богатите. За тези 10 години аутсайдерите не успяха да сътворят нито един голям подвиг, както навремето редовно го правеха източните, най-вече балкански грандове. В България са падали на колене най-великите клубове в света – Интер, Ливърпул, Аякс, Милан, Байерн, Барселона, Ювентус… При това не бяха бити само от грандовете Левски и ЦСКА, но и от Академик, Марек, Ботев и Берое. Колкото и да надуват вятъра в платната на Лудогорец, сега това изглежда напълно невъзможно. Както се казва, може да се случи, но някога, а не сега.
Явно, големите са станали прекалено силни и това е нормален процес. Същият, но на по-ниско ниво, с който Лудогорец стана най-добър у нас. С привличане на силни футболисти. Да, ама Лудогорец не може да вземе трима актуални световни шампиони както Арсенал. Няма как да разполага с гений като Алексис Санчес… Допирателната между епохите е, че преди у нас ритаха хамалската Кройф, Шустер, Кемпес, Ривера, Бетега, а сега Данчо Минев пренесе спомена, като удари здрава балтия на Алексис.
Груповата фаза в ШЛ всъщност копира световните и европейските първенства по футбол. При жребия във всяка група се създава равностойно разпределение не по нации и континенти, а по класа и рейтинг. Предишния път Лудогорец бе с Англия и Испания, сега е пак с Англия, но и с Франция. Много малки са шансовете четвъртата урна да даде добър жребий. В тази кампания се случи на Копенхаген, попаднали в група с Лестър, Порто и Брюж. На мястото на датчаните Лудогорец би имал не лоши шансове да се класира за осминафиналите като втори или дори първи. Това е другият добър сценарий, при перманентно влизане в групите вероятно ще се случи някога в близките години, ако „списъкът Платини“ не бъде анулиран и бедните не ги пуснат да се бият на арената с богатите още от август.
Сега по злободневието. Лудогорец изигра едно стандартно спрямо досегашните си изяви първо полувреме с мощни фойерверки в началото и закономерното пукане на гуми в следващия половин час. Различното, това, върху което трябва да падне акцентът, е второто полувреме от мача.
Във вторите
45 минути
„българският отбор“ бе близо да вземе максимума от правилната стратегия. Озаптиха и без това малкото идеи на Арсенал, като се възползваха от слабите му страни, в случая двата резервни бека и Рамзи. Венгер бе пуснал бавния си влак. Блокираха повечето подстъпи, а в същото време след 60-ата минута надуха сирената с бързи контраатаки. В един кратък период от време взеха и инициативата и заиграха своя футбол, познат от нашето първенство. Накрая обаче изпуснаха заслужения хикс, защото вдигнаха прекалено високо пресата и оставиха тромавите Моци и Паломино да се излагат с отчаяни шпагати. Ако идеята е била да се търси на всяка цена историческа победа, то без никаква ирония свалям шапка на Гошо Дерменджиев. Но искрено се съмнявам, защото точката щеше да бъде възпята от медийната кохорта като поредния чутовен исторически успех.
Лудогорец игра много по-добре, отколкото срещу ПСЖ, а Арсенал много по-слабо от французите. Доказателството идва от статистиката, почти изравнени показатели с малко предимство за гостите. Но има и една цифра, която втрещява. И за пореден път оставя много въпроси за съдийството. Холандецът Найхюис свирна 26 пъти в ущърб на Арсенал. Това е рекорд в ШЛ поне за тази кампания. В предишните си 3 мача срещу топчиите бяха отсъждани средно по 10-12 фаула. Реферът при всяко единоборство вдигаше ръката в посока вратата на Оспина. По едно време и Арсен не издържа и подскочи от пейката, нещо, което не влизаше в плановете му за спокоен мач. Все пак той си пази нервите за английските рефери, които винаги притеснява с присъствието си около тъча. Сега бе изнервен и от този холандец, който миналата година бе черна котка за Арсенал при загубата от Олимпиакос с 2:3.
Домакинството на Лудогорец срещу Арсенал затвори един цикъл и отвори друг. В три поредни двубоя зелените играха за чест и слава, точки обаче не спечелиха. Безспорно една голяма победа щеше да вдигне адреналина и щяха да се леят дитирамби в прекомерни количества. Шампанското бе изстудено, но както често се случва – тиганът не ти е нужен, когато риба няма. Както гласи клишето, най-важен е следващият мач. Лудогорец изпусна шанса да впечатли Европа, като вземе скалпа на истински гранд, но може да спечели нещо съвсем конкретно и това е третото място в групата. Предстои голям мач, който гарантира на 100 процента продължаване напред в Европа при победа. Базел е точно толкова далеч от големите, колкото и Лудогорец. Това е комплимент, защото Швейцария е доста по-различна от България!? Шампионите на двете държави обаче могат да си спретнат един финал за Балканско-алпийската купа. И ще е страхотен успех Лудогорец да го спечели. Такъв мач по това време на годината те досега не са играли. Доста по-различно е от плейофите през август, но предизвикателството си заслужава. Ясно е, че ако Лудогорец не победи, ще се изговорят и изпишат обичайните клишета – гордост, достойнство, натрупан опит, следващия път! За финалите е характерно, че следващ път няма. Биеш или падаш и всичко приключва.
Интересното е, че от 23 август, когато на „Васил Левски“ Лудогорец удържа, без да допусне гол от Пилзен,
във всеки мач
орлите се
пропукват
Не броя такива с Монтана, Горна Оряховица и Враца по обясними причини. В тези 10 мача за периода Лудогорец получи 23 гола. Отбиха им се не само Арсенал и ПСЖ, но им вкараха и Пирин, Нефтохимик и Верея. Нещо не е както трябва, а никой не бърка в раната. В Европа головете вече са 13, рекордът на Левски от 17 е съвсем близо. Да не се вижда проблемът, меко казано, е странно. Стоянов седна на пейката, но следващата свещена крава Моци го видяхме направен няколко пъти за смях. Паломино определено не е централният защитник мечта. Когато има силен и бърз футболист в зоната си, и Натанаел не е безгрешен. Дяков и Минев вече не са опитни, те са прекалено опитни. На 32 и 36 години може би е трудно да се играе на толкова високо равнище. В Арсенал нямаше един над 31 години, Косчелни и Жиру наскоро закръглиха по 30. Годините не са порок, но не и когато има натрупване. Марселиньо и Моци са на 32, Кешерю почти на 31. Може би отборът се нуждае от освежаване, но това е болезнен процес. Като подмениха половината състав преди година, дойде шокът Милсами.
Естествено това са размисли на друго ниво. Иначе броячът си върви, в касата се чакат новите 15 милиона евро. Лудогорец организационно е далеч пред останалите в България, ще отива и още по-далеч. Но нали приказката е без край. Поне така би искал Краля Слънце. Недоумявам само едно – защо играят още в София, толкова е лесно да се построят още три трибуни в Разград – имената са ясни: Дяков, Марселиньо и Йордан Минев. Заслужили са го!
Жаклин Михайлов Тема Спорт
