Мит или реалност е квалифицираният българин?

0
163

Дисбалансът между търсене и предлагане на умения се задълбочава с всяка изминала година

С лекота свикнахме да отбелязваме, че в съвременните условия човешкият потенциал е катализатор на промените и решаващ фактор за конкурентоспособността, растежа на икономиката и просперитета на обществото. Дотук добре, но как в България посрещаме това предизвикателство? И какво се случва с пазара на труда?

Годишното проучване на „Менпауър груп Бългapия“ очерта твърде нерадостна картина. Над 62% oт paбoтoдaтeлитe изпитвaт сериозни затруднения в намирането на подходящи кандидати за свободните работни места. Дисбалансът между търсене и предлагане на умения на пазара на труда се задълбочава с всяка изминала година. Особено критичен става дефицитът на квалифицирани работници и специалисти.

Пазарът на труда изпитва хроничен недостиг от кадри със средна квалификация – сервизни работници, механици, техници, технолози, оператори, шофьори, заварчици, кранисти, специалисти в туризма и други. Все по-проблемно става и намирането на висококвалифицирани специалисти, като инженери, учители, медицински специалисти, химици, еколози, финансисти, маркетинг специалисти, IT специалисти, изпълнителни директори, функционални мениджъри. А изискванията на работодателите нарастват. Фактът, че 92% от регистрираните фирми в страната са микропредприятия (до 9 заети), налага съчетаването на няколко роли в една длъжност и принуждава работодателите да търсят все повече мултифункционални специалисти с хибридна квалификация и широк спектър от умения.

Очертаващата се криза на пазара на труда е на път да прерасне в катастрофа с тежки последствия за инвестиционния климат и икономиката. Поради липсата на квалифицирани кадри страната ни е изправена пред риск не само да не може да привлече нови инвеститори, но и да загуби тези, които вече има. Основните причини за това състояние се коренят в демографската криза, миграцията, остарялата нормативна уредба, половинчатите мерки на институциите, нереформираното образование и не на последно място в мисленето и нагласите на хората.

Високите технологии, иновациите и модернизирането на индустриите създават предизвикателства, чийто ефект тепърва ще усещаме. Квалификациите остаряват и губят своята актуалност много по-бързо, отколкото преди. Изчезват едни професии и се появяват други. Вече няма еднократно придобиване на знания, стигащи за цял живот. Под натиска на обстоятелствата хората ще бъдат принудени да се преквалифицират по няколко пъти и да съчетават различни умения.

Работната сила се поляризира. Ножицата между неквалифициран и квалифициран труд се отваря все по-широко. „Това ще доведе до пазар на труда, разделен още повече на „нискоквалифицирани умения с ниско заплащане и на висококвалифицирани умения с високо заплащане, което на свой ред ще доведе до повишаване на социалното напрежение“ (Изявление на Клаус Шваб, основател на Световния икономически форум). Шансовете на хората без квалификация да намерят работа стават все по-малки. Към това трябва да добавим още една реалност. През 2020 г. всеки четвърти на пазара на труда ще бъде от малцинствените групи, а на един работещ ще се падат приблизително по двама пенсионери. Днес в България има над 700 000 лица в трудоспособна възраст, които са без средно образование, ранно отпаднали от училище и неграмотни. Безработицата не е толкова икономическа, колкото структурна, се твърди в анализ на Световната банка. Поколения и социални групи са забравили какво е работа и са се превърнали в „абонати на държавата“. Само 20% от регистрираните в бюрата по труда са с нагласа да започнат работа. Останалите очакват социални помощи и не търсят заетост, защото ще загубят очакваното подпомагане. Така около 30 000 работни места, включително и в райони с висока безработица, остават незаети. А какво да кажем за новия феномен – над 150 000 неработещи и неучещи демотивирани млади хора, които разчитат на преведените пари от техните родители в чужбина? Моделът на „помощите“ доведе до изкривяване в ценностите и отношението към труда. Преквалификацията, реинтеграцията и активизацията са вариантите за справяне с броя на безработните и нискоквалифицираните хора у нас.

Колкото повече регулации се поставят пред работодателите, толкова повече икономиката ни ще буксува. „Сегашната законова рамка в трудовите отношения противоречи на новите реалности, спира развитието на пазара на труда, блокира инициативата на работодателите, на хората, които искат да се развиват в България и ги тласка навън“ (Интервю пред InvestorBG на Надя Василева, управляващ директор на Менпауър България”.). В САЩ около 60% от работната сила е включена в различни форми на гъвкава заетост, в Европа 30%, докато в България под 8%. Не може да се спре бъдещето. А то неизбежно е свързано с по-голяма свобода в наемане и освобождаване, с гъвкавото работно време, временно наемане, срочна и почасовата заетост, работата на няколко места, работата от дистанция и сезонната заетост. Все повече ще се прилагат и гражданските договори. Ще нараства ролята на агенциите за временна заетост и на други посредници на пазара на труда.

Що се касае до работодателите, те ще трябва да станат по-креативни и изобретателни в намирането и задържането на способните и висококвалифицирани служители. Компаниите трябва да поставят хората в центъра на своето внимание и да създадат условия за отключване на индивидуалния и колективния потенциал. Способните и висококвалифицирани специалисти все повече ще диктуват условията в трудовите договори. В новите реалности ще оцелеят само далновидните фирми, които взаимодействат с образованието, инвестират в обучение на работното място и прилагат успешно програми за управление на знанието, трудовото представяне, приемствеността, таланта и ангажираността. Все по-сериозен става и проблемът с управлението на различията, особено между отделните поколения в организацията.

Отдавна е назрял моментът за ново мислене на пазара на труда. Ако искаме да имаме конкурентна икономика, трябва да пристъпим към незабавна промяна на моделите на регулиране и въздействие на пазара на труда. В условията на бързо променяща се бизнес среда „не големият поглъща по-малкия, а бързият поглъща по-бавния“. Или както твърди Алвин Тофлър: „Утре е започнало от вчера и се налага да тичаме, за да не се окажем непреодолимо впримчени в стария свят“.

*Авторът е ръководител на Националния център за оценка на компетенциите в Българската стопанска камара.

 

Томчо Томов в– к Труд

 

 

 

 

Subscribe
Notify of
guest
0 Коментара
Inline Feedbacks
View all comments