Няма начин да не го знаете. Няма и фен, който да не го е виждал на „Армията“. Казва се Пламен Живков, минал е 60-те и е един от хората, на които се крепи червения морал по трибуните.
Преди малко г-н Живков качи нещо във Фейсбук, което трябва да прочете всеки един армеец. След което да прави каквото си иска. Препечатваме го без съкращения.
Днешният мач и особено неговото първо полувреме /според мен най-доброто от началото на първенството/ върнаха спомените ми от първенството 1963-64 година. Аз бях ученик, силно запален и обичащ ЦСКА и непропускащ не само мачовете, но и тренировките и то не само във футбола, а и в много от другите спортове. Тогава нападахме, превъзхождахме, създавахме многобройни положения и непрекъснато аристократично ги пропилявахме. Накрая завършихме на 11-то място, което за тогава беше невиждан провал, а и досега си е отрицателен рекорд. Привържениците бяхме верни до смърт, пълнехме стадиона, подкрепяхме отбора и никога не поискахме да бъдат изгонени играчи и треньори. Обичахме ги, смятахме ги за най-добрите и бяхме изпълнени с оптимизъм. А сред тях бяха Якимов, Цанев, Боби Станков, Гаганелов, Васко Романов, Стоян Йорданов, а от по-старите- Георги Найденов, Никола Ковачев. Със закъснение след известни съдебни проблеми се завърна Иван Колев. Повечето от тези играчи след две години станаха шампиони и участваха в историческите три полуфинала за КЕШ с Интер. Представяте ли си, ако ги бяхме изгонили.
Не искам да правя аналогии с днешното време, нито да агитирам когото и да било и да го призовавам за каквото и да било. Просто ви съобщавам, че моето мислене си остава същото като през онези години. Пък Вие, ако искате, ме смятайте за старомоден. Веруюто ми е доверие, спокойствие за отбора, подкрепа, търпение и оптимизъм.
от 7 дни ЦСКА
