Абе тази България само от адвокати, съдии и прокурори ли е съставена? От събота следобед слушам и след това чета някакви самоназначили се обвинители и защитници на Люпко Петрович. Това, че те са роби по ген и душа, не означава, че човек, който е живял през 80 -те години на миналия век в страната на свободните възможности – САЩ, ще му пука кой какво пише и говори за него. В началото на 80-те години на миналия век Любомир Петрович пет години пребивава и играе сокър в Щатите и без съмнение точно този период изиграва огромно значение за жизнените му принципи. В които на първо място е личният избор.
Точно такъв личен избор направи Аюпко Петрович и абсолютно смешни са воплите, че го е сторил преди, а не след мача с Берое. Тъпотата е проблем на тъпаците, а Люпко определено не е глупав. И като му е писнало, си тръгва, без да се съобразява с никого. И макар че не дължи обяснение, като бял човек написа 10 причини. Е, написа му го един негов личен приятел, но това не променя нещата. Важното е, че Петрович както никой досега даде конкретни факти за дереджето на Левски. И доказа отколешната ми теза, че Терена” е превърнат в обител на лъжата. Лъжат та се късат и сегашните, и предишните, и по-предишните. Всеки, който се доближи до “Тодорини кукли”, се превръща в изпечен измамник и някак дори започва да му харесва да е част от интериора. Защото едно е да мамиш двама-трима, съвсем друго е цяла общност. И Люпко, макар и балкански субект, вижда тези неща и в един момент му писва. И назовава точно и ясно причините. Някои от тях говорят красноречиво колко смешен клуб е Левски. Като тази, че служебните коли на двамата африканци не били осигурени все още. Виждам ги всеки ден в квартала, момчетата си ходят пеша. Неплащането на премиите -ами научете се, че обещаното и договореното е закон. А не е въпрос на добро желание да се изпълни. Лудогорец затова е на светлинни години напред, за 6 години да се е чуло някой да не си е получил парите до последната стотинка?!
10-те причини са десет истини. Срещу тях естествено се изправят десет лъжи. Като безспорния факт, водят ли се разговори с друг треньор или не? Тук дори излезе и писмен лъжлив документ от канцеларията на клуба, в който се казваше, че не се преговаря с никой. А и глухонемите го знаят, защото от три месеца не само се водят разговори, ами такива се провеждат всеки божи ден. С часове по телефона на “вайбър”. И Люпко го знае много добре, но се примиряваше. Искал да стане шампион на 70-ия си рожден ден и да приключи триумфално кариерата си. Един малък детайл – последният път, в който Люпко е станал шампион, е точно с Левски. През далечната 2001 година. Тогава бе на 54 години. Това с шампионската титла обаче ми се вижда малко фолклорно. Както се развиват нещата, Люпко нямаше да може да стане шампион и на 80-годишния си юбилей, защото и тогава, както и след половин година на първото място ще е Лудогорец. Кирил Домусчиев може да има много големи слабости и най-добрият му приятел да е огледалото, но е умен, образован и начетен. И само някой поне толкова умен може да го свали от трона. Няма да стане с хора, които са изпратени в дадения клуб. В Левски работата ще стане, когато собствениците не са изпратени. Защото изпратен е синоним на заставен насила!
Сега пак за смешните неща и за писанията по повод шока. Всички бяха много шокирани от новината за оставката на Люпко. Някои взеха отношение от далечна Америка с квалификациите, че не било левскарско. Да, не е левскар-ско, защото е постъпка на достоен човек. А лебскарите, които допускат да ги лъжат и мамят вече много години, трябва да се замислят как трябва да гледат на случващото се на ‘”Герена”. А не след два дни да пеят дитирамби по адрес на един заслужил безхаберник, който загроби отбора на два метра под земята. А се изказва, че го е спасил.
Някои хора не правят разлика между лично отношение, от една страна, и анализ и коментар. Да се обясняваш в любов на дадена персона, в случая 70-годишен господин, не е коментар, нито анализ. Това е излияние вследствие на накърнени чувства, но истинският коментатор винаги държи дистанция. Веднъж съм го видял Люпко Петрович преди 15 години, поговорихме около час и кой откъде е. Установих, че човекът си знае цената и си гони интереса. Типично по балкански обаче много добре знае приказка та за музиката и за плащането й. Затова мога да пиша за него без каквото и да е пристрастие. И както го посрещнах преди 17 години с респект, така и го изпращам. Чест бе за България неговото присъствие от първия миг, когато Любчо Тасков (лека му пръст) го взе от Калотина през август 1999-а, до последния момент – тази “шокираща” събота. Подозирам силно, че никога повече тук няма да се появи носител на КЕШ, защото групата от това ниво треньори дори няма да прелети над България. Ако нещо се е изложил, то е заради обстоятелствата в тази абсолютно мизерна държава. Защото фК Левски е едно към едно като държавата. Лъжи и простотии всеки ден!
Ще взема отношение и за постигнатото от Люпко през тези 5 месеца. Силно се преувеличава първото място в класирането. Миналата година със Стойчо Стоев Левски пак бе на първо място по това време. И след това мина на второ, където му е мястото при този разградски хегемон. И сега с Люпко или с магьосника Мерлин пак ще завърши втори! По отношение на играта. Долу-горе същото като при Стойчо Стоев, с много по-здрава защита. Беше ясно, защото Люпко е специалист по защитните схеми. Напред също нещо положително, Нар и Аденижи вече правят някакво впечатление. Това при Стойчо Стоев можеше и да не случи. Общата картина на показваното е невзрачна, но точкодоходоносна. Но при тези 12 съперника това не е чак такова постижение.
Ако някой е бил достатъчно наблюдателен, Люпко винаги е държал да работи при условията на ясно, дори авторитарно управление. По-точно казано, на един господар в клуба. На сръбски му казват газда. Така бе навремето в Цървена звезда, когато се чуваше думата на Аркан. Така бе в Левски при Майкъл Чорни, който по финансови възможности е доста по-напред от Спас Русев, защото по негово време една минута с мобилен апарат се заплащаше по 1,20 лева, а сега по 5-10 стотинки! Така бе при Гриша Ганчев в Ловеч. Не случайно Люпко нарича хората, които му плащат, свои братя.
В сегашния Левски брат за Люпко няма как да се намери. Надявал се е, очаквал го е известно време, но накрая се е убедил, че няма да стане този път. И затова стегна куфарите, хвана се за сърцето и си тръгна. Що се отнася до здравословните проблеми, направо не мога да повярвам, че човек на неговата възраст демонстрира подобна жизненост. Та той стоеше по два часа на дъжда в някои мачове. На неговите години и две капки стигат, за да пратят някой в по-добрия свят. Люпко си е здрав и му предстоят едни прекрасни старини. И поне такива като мен ще го помнят винаги и безусловно само с добро. А проблемите на фК Левски с неусто-имото желание да лъжат непрекъснато остават. Като обещанието, че до Нова година на стадиона ще има козирка, само че коя Нова година?!
Жаклин Михайлов, “Тема спорт”