Ат язди, калъч върти, в средата на хорото се напъхал…
Талантлив военен организатор, далновиден и гъвкав дипломат, предприемчив стопански деятел, способен правник, полиглот, публицист, историк, етнограф и плодовит писател… Геният на Георги Стойков Раковски трудно се побира в каквито и да е граници.
Той получава високо за времето си образование – първо при известния педагог Райно Попович в Карлово, след това в прочутото гръцко училище в Куручешме, в Цариград и накрая – във Франция. Но опитът му и квалификациите му идват направо от живота.
Малцина знаят, че за дълго време в Цариград Георги
Раковски е известен като добър “векилин” (адвокат) и има богата клиентела
Особено способен е в административното, търговското и вещното право. Готви се за предприемаческа дейност в зараждащата се фабрична индустрия, железодобив и фабрично преработване на алкохол.
Интересува се от модерните форми на търговски сдружения, регламентирани от новия турски търговски кодекс (1850 г.). Твърди се, че е създал най-модерни за времето си пионерски проекти в областта на икономиката и стопанството, финансите и пазара. Но къде е изучил така законите? Неговият университет са турските зандани, където прекарва няколко години заедно с баща си, наклеветени от търновски чорбаджии, че бунтуват народа. По време на процеса, а и в проточилата се седемгодишна присъда Раковски е принуден да защитава и себе си, и баща си. Будният му ум и съобразителност му помагат да навлезе в изключително заплетената правна и съдопроизводствена система на Османската империя по това време.
Иван Вазов не пести възторга си: “Тук мъдрец замислен, там луда глава, мрачен узник в Стамбул, генерал в Балкана, поет и разбойник под съща премяна…” Както се вижда и от снимките,
той има хубава фигура, пламенен поглед, красива глава
Умеел да бъде “личен” – с осанка, с поглед, с дреха.
Когато петима лукави котленски чорбаджии искат да го отстранят – него и баща му – го ковладят на турците, че ходи с дрехи ала франга, ат язди, калъч е препасал и в средата на хорото се пъха…
Раковски умее да говори, да убеждава, да ласкае – ако се налага. “Ум, воля, темперамент и рядко безстрашие”, ще пише за него след време Кръстьо Раковски. Като всички в този род, и той умее да бъде подигравателен, саркастичен, ироничен. Този “образ невъзможен” има обаче могъщо излъчване към нежния пол.
“Раковски беше почти винаги весел и в обществото, особено гдето имаше госпожи, твърде забавителен и закачка”, пише в спомените си Васил Д. Стоянов. Интимните му истории нямат брой. В писмо веднъж се оплаква, че е станал “жалка жертва на любов от пръв поглед” – изглежда му е неприсъщо. В акростих откриваме две имена – Ирина и Елисавета.
За Катерина Стойоглу знаем повече, защото тя по-късно става любовница на Петко Р. Славейков. Ето още няколко жени в орбитата на знаменития мъж: Евантия Колети, Ксения Пападополу, Зоя, Фросо х.Христова, Пауника, Марияна… В този списък са и американските пътешественички Макензи и Ърби, които си признават: “ние го обикнахме много”. А, да, и по-възрастната от него руска графиня Юсупова. Старият войвода Панайот Хитов не без завист разказва, че Раковски умеел като никой друг да наеме файтон и да мине гордо през града
с по една жена на всяко коляно
“Той е имал и любовни приключения в Цариград… Помня само веднъж се изпусна ненадейно и каза, че имал от една гъркиня син. За тази гъркиня, чини ми се (други са ми разказвали), са искали да го венчаят и патриката веднъж проводил едного от своите хора да го уловят с клещи за врата и да го заведат в Патриаршията”, разказва Цани Гинев.
След излизането си от затвора през 1847 г. Раковски като че ли се кротва, дори моли баща си да му намери в Котел подходяща мома. Скоро сам си намира една госпожица във Фелибе, Теофана Чалъкова – образована, красива и заможна. Двамата й братя са търговски съдружници на Раковски. Но и тази му женитба пропада…
През 1850 г. Раковски, заедно с Мустафа бей, откупува за 800 хиляди гроша данъците на Пловдивския панаир. Сделката се проваля, Раковски попада в затвора за 3 месеца. Както става в приказките, дъщерята на бея се влюбва в него и трогнатият баща опрощава дълговете на нашенеца. Дори го урежда като преводач при Видинския паша. Там обаче го хващат, че шпионира за руснаците. Изпратен е под конвой в Цариград. Пак благодарение на благодушния бей избягва бесилото и… въодушевено се готви за венчило. Обещава да си смени вярата, ходи на джамия. За да изчезне в навечерието на обряда. Според някои,
покрай любовта на красивата ханъма
той присвоява скъпоценности, с които изработва униформите на своите четници.
През пролетта на 1863 г., вече в Атина, отново се забърква с дъщеря на местен големец – Хаджи Христо Българина, легендарният командир на кавалерията в Гръцкото въстание. Харизматичният българин, който блестящо говори няколко езика, има светски маниери и впечатляваща култура, няма проблеми с местния хайлайф. За него са отворени всички врати. Така се озовава в къщата на Хаджи Христо Българина или по-точно – на вдовицата му, похристиянчена туркиня. И майката, и дъщеря й Фроло са влюбени в Раковски. Той се сгодява. Годеницата е “мома завидна, благовъзпитана, солидно образована, миловидна, кротка, сериозна и привлекателна”. След което Раковски отива до Белград по работа. Вдовицата му поверява най-малкия си син – да го настани в някое престижно славянско училище. Той заминава и… никога повече не се връща, нито праща вест за себе си. Неговият приятел Марко Балабанов го призовава да прояви отговорност и за майката, и за момчето, зарязано в Черна гора, но Раковски си има вече други грижи –
издава бунтовни вестници, готви четата си за преминаване през Дунава
Със сигурност се знае – от устни разкази, от песни, от спомени на роднини, – че Георги Сава Раковски е обичал с пламенна обич и вярност само една жена. Където и да се е намирал по света, към нея са летели мислите му и писмата му, нея наричал “прелюбезната и премила”. Карал я да излезе в гората с приятелки, да бере киселец, за да я зърне поне отдалеч. Това е сестра му Нанка, която му била като близнак по темперамент, храброст, характер. Нейната сродница Мери Тинева, вече в днешни дни, ще каже в своята документална книга за прочутия род: “Роклята й пречела да тръгне подир него”. Нанка Търпанка, както са я наричали по фамилията на мъжа й Кръстю Търпански, с разплетени коси и раздърпани дрехи се преструвала на луда пред турците, за да побягнат от нея, а тя да се добере незабелязано до братовото скривалище в планината, да му занесе храна. Изпълнен с нежност и възторг, той един път я изнесъл на върха чак, носейки я на ръце. Именно тя, зарязала мъж и деца, се е грижила за него в последните му месеци, а после ще придружава костите му от Букурещ до София и ще рони горчиви сълзи по целия път – защото той бил й казал: “Не плачи, дивло, мен куршум не ме лови”.
Но го уловила туберкулозата, от която бягане няма… Раковски умира едва на 46 години.
Петя АЛЕКСАНДРОВА