Левски– мешана скара от страх, сръбски хаос и нереални шампионски амбиции

0
161

Изминаха няколко дни след края на първото голямо дерби между ЦСКА-София и Левски.

Въпреки големите приказки и очаквания, вековниците отново бяха обзети от изключителен страх. Напрежение, което не подхождаше срещу отбор в “червено”, който беше три пъти по-ужасен от инкасирането на евентуална загуба.

Вместо да бъде забоден нож в сърцето на “мъртвеца”, Веско Минев и компания му направиха най-голямата услуга – съживиха го, а същевременно с това и легитимираха на футболната карта на България. Нещо, което според мен, дълго време няма да бъде простено от разумно мислещите левскари.

Човекът, който в най-голяма степен предаде Левски в този мач е Люпко Петрович. Дълбок поклон пред Майстора. Той е единствен и неповторим, но в този мач просто обърка схемата. “Сините” не бяха подхождали толкова дефанзивно дори и при домакинствата на Лудогорец и Марибор. Вярно, разбиранията му са други, но срещу клуб, който в себе си носи абревиатурата ЦСКА – това е недопустимо.

Първата голяма грешка за мен бе включването на Мехди Бурабия. Французинът тотално не оправда доверието. Беше пуснат в предни позиции, за да придаде още малко физическа мощ в атака. Бившият играч на Черно море обаче отново си игра “своя футбол”. “Мачкаше” топката непрестанно, а тромавите му движения се превръщаха в лесна задача за агресивната халфова линия на ЦСКА-София.

Бледото му представяне бе наложено да се търпи чак до 57-ата минута. И тогава настъпи светлина! В игра се появи Божидар Краев. Младокът заигра в малко по-непривична за него позиция, но веднага вдъхна необходимия живот в представянето на “сините”. Бореше се за всяка една топка и спечели доста единоборства, с които доказа, че не отстъпва с нищо на прехваления Мехди.

Негативна оценка за показаното заслужава и Джереми Де Ноойер. Любимецът на Люпко бе голямата “дупка” в този двубой. Непривично за национала на Кюрасао, той обърка поне 15 подавания в центъра, които на няколко пъти доведоха и до контраатаки за съперника. Добре, че до него действаше Гошо Костадинов, който умело ръководеше “организирания хаос” в халфовата линия.

Страхът от загуба и нова вълна от спекулации за неговото уволнение, накараха Петрович да остави почти цял мач на резервната скамейка Антонио Аниете. И без това страдащ от тактическите виждания на Майстора, Кинтата се появи като централен нападател малко преди края. При това замени Бабатунде Адениджи!

Катастрофална грешка!

Вместо да бъде усилена нападателната мощ на “сините”, испанецът бе оставен сам сред снажните Рафа Перес и Чорбаджийски. Дългите подавания към него биваха обречени на провал, а с това и надеждите за нещо повече от миролюбивата точица.

Къде беше Хеан Деса? Защо перуанецът отново бе пренебрегнат? Наложи се в края като крило да играе централният защитник Виктор Генев, току виж отборът на ЦСКА-София да не направи една контра, която да удари звучен шамар по “сините” амбиции. Нелогично решение, за което щях да твърдя и дори Виктор да бе вкарал онова положение с глава в последната минута.

На Деса не се дава никакъв шанс, притежава отлична техника и в заветните мигове можеше да свърши добри неща. Той обаче си стои на скамейката и прибира най-високата заплата в клуба без дори да си помръдне пръста.

Но то и какъв натиск имаше!?

Двата тима бяха толкова изплашени да не вземат да вкарат гол, че май единствено Йоргачевич и Аниете имаха някакво желание да се борят за трите точки.

След края на мача пък дойдоха усмивките. Левскарите приеха спокойно равенството в мач, при който трябваше да победят поне с 2 гола разлика. Нагло беше и поведението на Георги Костадинов. Въпреки, че беше най-добрият в “синьо”, Мечката прие съвсем равнодушно своя пропуск. Дори не каза едно, макар и шаблонно – “Извинявам се за пропуска!”. Демонстрира прекалено голямо самочувствие, което контрастира рязко с футболните му достойнства. Поведението му не бе същото, когато бе сам срещу Китанов и сякаш краката му се наляха с олово и “ослепя” за намиращия се непокрит на два метра разстояние Сашо Александров.

Като цяло поведението на Левски в този мач бе крайно разочароващо. Треньорът – страхлив, играчите – и те. Пелето пак говореше след мача, но нищо не каза.

Ами така шампион не се става!

Колкото и да се говори, в крайна сметка всичко се решава на терена. А докато “сините” продължават в това русло, второто място ще бъде гарантирано, а победите над Лудогорец ще си останат най-големият успех за сезона.

 

от Ивайло Димитров

Subscribe
Notify of
guest
0 Коментара
Inline Feedbacks
View all comments