Изгубени в декларациите,всички ” сини” обявиха: ЦСКА е жив и ще играем Вечно дерби!

Сериозна продуктивност е налегнала отговорните сини фактори. Три декларации за четири дни, по една от акционерите от Тръст „Синя България“, от Националния клуб на привържениците и от ръководството на клуба. И това в седмицата, в която има пауза в шампионата. Само децата от школата, пазачът на паркинга и кучето на бариерата още не са се изказали публично за един предстоящ двубой, който левскарите гузно афишират като най-обикновен мач. Хаотични, объркани и някак като презастраховане от евентуален провал звучат прокламациите на синия клуб и фенски организации, с които се опитват да уязвят съперника преди Вечното дерби. Вечно дерби ли казахме?
„За всички левскари това е просто един мач”, казаха в началото на седмицата от Тръста, а от ръководството на ПФК не закъсняха: „За нас срещата с преименуваното акционерно дружество е обикновена футболна среща между отбори – участници в ППЛ”. Ами като е най-обикновен мач,
защо сините са го
задъвкали отсега
Две седмици преди мачовете им с Монтана, Пирин, Дунав и Верея не се появяваха подобни декларации…
„Онова дерби завинаги отиде в историята”, пишат от Сектор Б. „Искаме да напомним на всички, но най-вече на медиите, че „вечното дерби“ отиде във вечността, тъй като единият участник в него официално обяви кончината си”, казват от Тръст „Синя България“. От ръководството на клуба се включиха последни: „Въпреки че УЕФА и БФС са приели, че преименуваното акционерно дружество отговаря на всички критерии за участие в ППЛ, ние никога няма да припознаем същото като „вечния съперник“, защото макар и „вечен“, той вече не съществува, а заедно с него и „вечното дерби“. Да се чуди човек на синия мазохизъм и страх от липса на реванш за шестицата, писана им за юбилея. За отлична оценка ли я приеха, та се страхуват да не би да я развалят в предстоящите мачове?
Кого точно се опитват да заблудят с тези неиздържани от логическа гледна точка писания? Себе си или мислещите привърженици на играта? Себе си няма да успеят, защото не могат да се преборят с природата си – доказва го
вроденият левскарски
инстинкт преди
Вечното дерби
да се скалъпват декларации, да се разпращат доноси и да се тиражират слухове за противниковия лагер. Това си е запазена марка, чиста проба дългогодишна синя традиция, превърнала се в неделима част от фолклора на Вечното дерби. Няма как да заблудят и привържениците на играта – те масово осъзнаха, че не може без ЦСКА в българския футбол, и го доказват с всеки изминал мач – по официални данни гостуванията на ЦСКА са събрали в пъти повече публика от домакинствата срещу други отбори на Дунав в Разград, на Ботев в Коматево, на Верея в Стара Загора и на Пирин в Благоевград. Така ще бъде и до края на сезона, независимо какво се опитват да скандират шепа много, ама много късопаметни индивиди. ЦСКА с тире или без тире, със или без София в името е един и неделим и точно тенденцията, че той продължава да е най-гледаният от трибуните и от телевизорите български футболен клуб, е категоричен отговор на жалките опити за подмяна на действителността.
А за какво е цялата трагикомична сценка на сините шефове, фенове и клакьори, които го играят отсега загрижени за един от многото си „обикновени мачове”, които им предстоят чак през… следващата година? „Смятаме, че няма причина ПФК Левски да домакинства на Националния стадион „Васил Левски“. За нас срещата с преименуваното акционерно дружество е обикновена футболна среща между отбори – участници в ППЛ”, пишат в декларацията си от клуба. Ама погледнете програмата, моля ви се! Домакинството на Левски в този „обикновен мач” срещу онова, което наричат „преименувано акционерно дружество”, е чак през март 2017 г. Зимата още не е дошла, те вече мислят за ранна пролет. Кое кара Левски да пише декларации за това домакинство отсега? Това, че работят в далечна перспектива ли? А дали пък тук не прозира изконната за синята природа философия, че през цялата година, независимо какви вътрешни и международни предизвикателства им предоставя програмата,
най-важни
са мачовете
срещу ЦСКА
Те осмислят годината им. Това май вече започва да обяснява грижите на Левски за мача от пролетния дял на първенството…
И да, всеки има право да поиска да домакинства където си пожелае – на поляната между Левски Г и Враждебна, на обръщалото на автобус 120 или в коритото на Сухата река, но има определени стандарти и правила, които важат за всички. Припомняме на ръководството на ПФК Левски, че БФС, МВР и Столична община определят някои мачове като „рискови” и от съображения за сигурност изискват те да се играят на по-безопасни съоръжения и при по-ранен час. Ако шефовете на Левски все още не са убедени в спецификата на мачовете им с „преименуваното акционерно дружество”, нека не бързат отсега за двубоя си през следващата година, а да изчакат предстоящия на 15 октомври. Тогава ще разберат, че обстановката на терена и трибуните
ще им напомни
едно съперничество
което през миналия сезон бе прекъснато по административни причини, но преди това в историята винаги е определяно с две думи – едната е вечно, другата – дерби. Нищо че този период включва дори годините, които ексшефът на фенклуба на Левски Златин Тепсиев определя като нелегитимни, както и годините, в които Петър Петров – Кучето държеше марката, а на „Герена” се подвизаваше отбор с емблема във формата на лопата на гърдите. В крайна сметка и тогава от единия край на стадиона се викаше „Левски”, а от другия – „ЦСКА”.
Затова не изглежда никак случаен и фактът, че Сектор Б не погребаха символично ЦСКА, както се заканват да го направят сега в някой от мачовете на Левски след 9 септември тази година, когато бе обявен фалитът на старото АД на червените? Оттогава досега сините играха в Бургас и Пловдив, домакинстваха два пъти на „Герена“… Защо месец по-късно се сетиха да погребват „мъртвеца”? И защо точно за предстоящия мач Сектор Б събира огромна сума за хореография и призовава на няколко пъти за „многохилядно присъствие”? Отговорът е много прост. И действията на Сектор Б са повече от логични – все пак фолклорът, закачките, подигравките са вечна и неделима част от Вечното дерби на България. И от едната, и от другата страна. Така е било в историята, така и бъдещето повелява да бъде. Те са солта на най-яркото ни футболно съперничество, защото изразяват вродените чувства на любов към клуба и нетърпимост към вечния съперник. А те не подлежат на фалшификации и заличаване. Нелепите опити за това лесно се разпознават в декларации като тези, които избълваха и вероятно до 15 октомври ще продължат да произвеждат в синия лагер. Да, по всичко личи, че Левски се готви за голямото дерби.
Стоян Генов, „Тема Спорт“