Най-великият футболен ум на всички времена трябва да се примири с егото си и да върне отбора си в Разград за следващата кампания в Шампионската лига. Която неминуемо ще се състои, защото всички обстоятелства работят в полза на Лудогорец, и то за дълги години напред. Експериментът с грозния, демодиран стадион “Васил Левски” трябва да приключи час по-скоро и орлите да играят пред по-гореща публика, която ще създава и поне една идея по-истинска футболна обстановка. Не е нормално и не е логично точно в София да зее наполовина празен стадион в мач от най-лъскавия турнир. “Бернабеу” или “Парк дьо Пренс” е нормално да останат празни, когато там гостува Лудогорец, защото за местната публика не е никакъв дразнител. Но в петимна за хубав футбол България просто е нелогично стадионът да пустее.
Какво представляваше столицата на България преди едно от най-важните социални събития за годината. Мач от групите на обетованата Шампионска лига. Никакъв живец в центъра на София, никакви цветни тълпи, които пеят песните на своите предшественици. Няма какво да говорим, че привържениците на Левски и ЦСКА щяха да залеят десетте квадратни километра около стадиона още от ранните следобедни часове. Никакво съмнение, че при тази приятна вечер на стадиона щеше да има истинска футболна обстановка. Никакви съмнения, че в секторите зад вратите щеше да се прави заря, да искрят фоейрверки, да има димни завеси, хореографии. Щяха да се веят големи знамена, всеки фен щеше да е с клубна фланелка. А сега на километър от стадиона не се чува никакъв звук. Ако червените или сините тълпи са на стадиона, екотът отеква не до Орлов мост, а чак до Лъвов мост. Е, нямаше да е като жълто-черната стена в Дортмунд, но щеше да е емоционално и вдъхновяващо.
Лудогорец едва напълни около половината стадион, зееха огромни празни пространства, самата публика бе като на театър. Просто се любуваха на хубавия футбол долу на терена. Да играеш с един от най-големи клубове в света и да няма обстановка е някак престъпно спрямо футбола. Затова изходът е да се построи или дострои стадионът на Лудогорец в Разград и отборът да играе у дома си в евротурнирите. Пред хора, които обичат клуба алтруистично. В София не им се получава, тукашната публика не ги приема. Дори Славия и Локомотив биха напълнили по-чувствително стадиона с по-възторжени зрители. Сходни фирмени клубове като Пилзен, Тираспол, Борисов, Марибор си построиха китни стадиончета за чудо и приказ. Голямата част от парите им дойдоха точно от евроучастията и от някой друг трансфер. Тази политика ми се вижда по-правилна.
Не ми е ясно защо Лудогорец при всичките си успехи и очевидно ясното, безоблачно бъдеще все още няма такъв стадион, който да му позволява да играе подобни мачове в Разград. Да не би защото в плановете им фигурира преместване?! Може би някои процеси около единия гранд през лятото бяха и с по-далечна перспектива!? Питам и отговор не искам, защото го знам, но не мога да го докажа! Така или иначе като футболен проект Лудогорец Разград отвя местната конкуренция и много трудно ще бъде достигнат. Ясно е, че про изводството на фенове върви по-бавно от успехите. Но един модерен стадион в Разград може да ускори процеса. Столицата обаче никога няма да е с тях. И трябва да се примирят с този факт. Другото е напразно упорство.
Жаклин Михайлов, в. “Тема Спорт”