Всеки български зрител може с лекота да посочи многобройни примери за абсурно изглеждащи телевизионни репортажи и акценти, които озадачават с настървението на поднасяните като водещи новини събития. За целите на тяхното отразяване биват мобилизирани хвърковати екипи, натоварени със задачата с дни и по цели седмици да следят някакъв мелодраматичен сюжет с разкопаване на “покъртителни” детайли, с интервюта със смълчани съседи или криещи се от камерите роднини. От уважение към “малките хора” и техните “малки истории” ( побоища, кавги, палежи и т.н.) няма да спомена нищо конкретно.
Напълно представително, като обобщение на горното обаче, би могло да се случи следното: теле редовно гледа телевизия, поради което на мястото на събитието се борят за първи кадри най-пробивните репортери на телевизионните канали. Така действат, когато преценят, че са напипали нещо , което приковава зрителския интерес.
А как постъпиха, когато руски депутат за първи път откровено заяви в ефира на централните новини на БНТ какво се случва с целенасочено пазаруваната от руснаци България и как са намислили да ни довършат като нация нашите руски робовладелци?
Самата БНТ направи крачка назад в строя и се самонаказа за недопустимото разкритие на истината за истинското отношения на Русия към България с критични коментари в снощната си информационна емисия. Самобичуването беше възложено на “виновната” кореспондентка, за да запомни и друг път да внимава да не препредава такива неудобни за българските слуги на Москва истини. Наложи й се дълго да подстрекава в ефир един от малкото международно известни руски коментатори с критично отношение към Путин да каже многократно, колко лошо е постъпил българофобът Пьотр Толстой ( заявявайки истината за руското отношение към България и българите). Беше направо инквизиция за нея да се подложи на такова мъчение, излъчвано пряко от самата Москва.
След което нещата си дойдоха на обичайните места ( и за БНТ днес сутринта): последва замазване чрез най-евтиния вариант за замитане на скандала. Пуснат беше в ход спасителният за неспасяемите по своята предсказуемост български телевизии чрез тъй наречения “дискусионен формат” на поканени за целта двойки събеседници ( далеч не онези, които би трябвало да отговарят на неудобния въпрос защо вече половината Черноморие у нас е изкупено целенасочено с руски пари – факт, а не намерение). Докато работата на телевизиите е преди всичко да илюстрират темата чрез визия, а не с думи- толкова е просто да пратят камерите и да покажат за какво става дума в изкупеното ни от руснаци Черноморие.
Къде ти обаче – в тази гледка няма нищо необичайно. Всички знаят, че Пьотр Толстой ( да ни е жив и здрав провокаторът, изрекъл на глас мислите на своите началници и сънародници!) казва истината. И (почти) всички си мълчат от години.
Авторът на тези редове може само да изрази удовлетвореие, че не се хвана на въдицата да участва в поредния мазен скандал, организиран тази сутрин от една от най-гледаните телевизии, при който въпросът беше замазан с боричкане между двама пехливани ( идеята е да са изглеждат еднакво отблъскащи, щото се карат) , а не като тема, заслужаваща дълбок анализ и множество въпроси към (без)отговорните лица в тази държава.
Съответно зададеният от гостуващият критик на руската политика Асен Генов риторичен въпрос, който поставям от години под формата на констатиция, подплатена от конкретна информация ( ще провери ли някой дали руските собственици са поощрявани кредитно да пазаруват масово български имоти) , потъна в мазнотията на простотията, демонстрирана от “събеседника” Чакъров, поканен да го ругае лично ( точно това щеше да се случи и с моя милост, ако не бях отказал да играя тази роля днес).
Да седнеш в едно студио в ролята на плювалник до агресивния Костадин Чакъров ( избран днес от Нова телевизия да защитава руския кандидат-купувач на остатъка от България Пьотр Толстой и да го похвали, че бил потомствен аристократ), горд , че е бил сред последните най-близки слуги на диктатора Живков, е вид мазохизъм. Но най-вече е “отличен” начин да станеш неволен съучастник в принизяването темата до махленско храчене ( оценявам стоицизма на Асен Генов, негов избор е да се опита да надвика едно комунистическо кречетало).
Мразя обобщенията, но днес се налага да обобщя: телевизиите у нас вкупом постъпиха еднаква безпомощно, за да не кажа и съгласувано услужливо в прикриването на истинската стойност на събитието.
Къде са хвърковатите екипи да почукат на заключените порти на властниците и да ги принудят да говорят?
Лесно е да безпокоиш баба Пена през стобора, ако телето й е показало склонност да преживя, гледайки телевизия. Но да се опиташ ( поне) да нарушиш спокойствието на барикадилите се зад угодническото мълчание пред Кремъл български управници и техните съзклятници в разпродаването на България от опозицията, е не просто трудно, а явно направо е забранено.
Не дават ( интерюта) и това е. Следователно няма да ги безпокоим с въпроси от екрана ( поне). Пресцентровете вероятно са наритали отново онези от журналистите, които са се осмелили все пак да попитат дали някой висопоставен политик, скрит зад своята важност и ангажираност, няма да коментира съобщената от руския българофоб истина за целенасочената разпродаба на България, станала възможна именно благодарение на лакомията на всички участници в тази търговия с български сувуренитет.
Ами руското посолство? Ами руското външно министрество? И те ли са забранена ( за питане) тертория? Не е ли редно българчетата на журналистическа работа да направят някакъв опит в това отношение, колкото и да е невероятно да им обърнат внимание имперските чиновници?
Българските политици би трябвало да имат отговор на въпросите за разпродажбата на България и без да се готвят специално по темата ( вероятно някои ще го направят, но след като бурята поутихне и преситеният от глупости зрител ще чуе още някоя и друга така, вмъкната в желания от контекст). Защото темата за разпродажбата на България се върти не от вчера.
Най-напред истеризираха по въпроса социалистите. В началото и средата на 90-те години, преди да си приватизират България, другарите и другарките в парламента вдигаха шум до небето как приватизацията и реституцията щели да ни направят лесна плячка за богатите западняци. А пък аптеките, например, щели да изчезнат . Защото някак по дефиниция предполагаха, че “бившите” собственици , ще си вземат помещенията и пораи типичния за недоубитите капиталитсти егоизъм ще ги използват всичко други, само не и аптеки ( те. няма да мислят за народа, както при “народната власт”).
Днес собствеността на големите аптечни вериги в България е в руски ръце ( описвал съм свидетелства на българи, участвали по служебно задължение в сборището, как босовете им празнуват в скъп ресторант в затровен за скъпите руски гости комплекс в София, напиващи се на фона на съветския химн, на съветски маршове и съответните шумни тостове в чест на покойния СССР и неговия възкресител Путин).
Ако някой е готов да спори, че има и един един известен български собственик на аптеки, кандидатирал се за президен в момента, то скромният отвор в този въпрос е: той самият е в руски ръце, бидейки женен за рускиня ( дребна подробност, наистина, но все пак…).
Когато вчерашите властници си раздоха порциите от реституцията и приватизацията, на терена на пропагандата с крясъци над всички се изявиха с вопли техни другари от разновидността на “националистите”, които започнаха да бият истинска баташка камбана срещу ордите от турци, плъзнали, според тях, да пазаруват отечеството.
В наши дни тази азиатска вероятност е леко модифицирана ( особено след като Ердоган отново се оказа близък с Путин, т.е. по-скоро приятел, отколкото чудовище по подразбиране за българските нацоналисти от руски тип ). Днешното плашило вече е свързано с мюсюлманско-арабска заплаха от мигрантско наводнение. Доказателстото? Ами мигрантите имали скъпи мобилни телефони, което доказвало, че идват тук с парите си да ни напазаруват( по Божидар Димитров- прозрение, което контрастира малко с обобщението на неговия вожд Бойко Борисов, измерващ дружбата с арабите по броя на дюнерджийниците в българските градове).
Накрая, макар и далеч не от вчера като факт, се оказа, че междувременно нито богатите западняци ( за амерканци пък конкретно да не говорим, те явно ни презират при тази липса на интерес от тяхна страна към нашето Черноморие), нито гадните турци или още по-отвратителните мигранти ламтят за нашите имоти. Сал едни “братушки” ударно ни придобиват. За радост на руските ибрикчии ( да използвам любимия израз на руските националисти срещу всеки, дръзнал да критикува Путин и ибявяван по тази причина за “турски ибрикчия”, но само в краткия период на разрпива между Ердоган и с с Москва).
Руските ибрикчии ще ги разпознаето по това, че за тях било по-добре руснаците да ни изкупят, щото били хриситяни и братя. Един такъв екземпляр сподели щастието си в телевизионното си шоу, че те идвали с парите си, а не с танкове ( както правят другаде).
Такива неприлични работи показват нашите телевизии. А би трябвало да се разходят с камери край въпросните скупчени имоти и победоносно веещите се руски знамена къде ли не из родината ни. Но най-вече трябваше да изобличат виновните за тази картина управници от местната, съдебната, изпълнителната и законодателната власт (която вече одобри на първо четене мерки за облекчаване достъпа до българско гражданство на чуждите собственици на имоти, сред които руснаците са абсолютно мнозинство в съотношение поне едно към десет спрямо останалите чужденци- т.е. промяната в закона се кове именно в тяхна полза).
Вместо да пратят камери ( ама не е “интересно”, не става дума за теле пред телевизор, нали!) край устието на Камчия, където се разпореждат от години московските корупционери, придобили райски къст от български природен резерват, или пък да ни направят съпричастни на руските попълзновени в Несебър, Поморие и в други места с обособени вече руски общности, телевизиите ни занимават с нагли мутри от времето на съветския колониализъм в България, които да защитават правото на руския депутат Толстой да ни заплашва с продължаващо изкупуване на България.
От това се вижда, че България наистина е малката Русия, в която ( да повторя отново) , по аналогия с израза на руския критичен към Кремъл коментатор Констанитин фон Егерт, тук също има два партии: на свързаните с властта телевизии и на свободните българи, допускани (все още) да се възмущават от властта в интернет.
Това още веднъж се видя от начина, по който телевизиите “отиграха топката”, която провокативно им вдигна руски българофоб, пуснат да провери верността на българските слуги в защитата на руските интереси в България по подобие на руски изтребител, изпробващ бойната готовност на измъчената нашенска авиация.
от Иво Инджев