Изразът едва ли е чисто руски, но в Русия много обичат да казват, че “дяволът е в датайлите”. В този смисъл 9 септември 2016 г. беше дяволски интересн ден в София, що се отнася до подробностите от пейзажа, сътворен от почитателите на култа към съветското насилие над България, които се опитват да го представят като “освобождение”.
Тон за страта песен на нов лъжлив глас даде самата Москва чрез посолството си. То подгря празника на реваншизма с разпространяване на снимка на съветски танкове, които уж били посрещани топло от софиянци на 9 септември. http://kafene.net/news_and_analysis.html?fb_33654253_anch=36838469
Монтаж, достоен като продължение на монтирането на марионетно правителство на България след преврата, извършен на същата дата в София в условията на започната съветска окупация.
Раздирана от вътрешното противоречие да запази едновременно в редиците на своите избиратели носталгиците по съветския колониализъм, но и да прикотка ( ако има начин) други гласове на заблудени членове на българското стадо, Столетницата изпрати своя новоизбран вожд Корнелия Нинова незнайно защо на паметника на Незнайния воин в столицата. В компанията на неколцина депутати ( някои от които по-късно навестиха и поклонението пред партийния паметник в Борисовата градина), др. Нинова беше довела уж независимия кандидат за президент Румен Радев да се гърчи да обяснява пред числено превъзхождащия репортерски корпус що за събитие е бил превратът от 9 септември 1944 г. https://www.webcafe.bg/newscafe/bulgaria/id_1403062231
На източния фронт пред партийния паметник в Братската могила – нищо ново. На пръв поглед. Освен малката подробност, че ги нямаше вождовете на партията, но пък почитателите на съветския колонилизъм бяха в пъти повече от функционерите на партията, поднесли цветя на т.н. незнаен воин. http://www.faktor.bg/novini/balgariya/81384-pohod-na-komunisti-i-sotzialisti.html
И още нещо: партийният монумент е нашарен от надписи, които няма кой да изчисти или предотврати с полицейски хайки. http://clubz.bg/44291-kak_ni_razdelq_9_septemvri
Светинята им явно не е чак толкова свята за руските спонсори като редовно чистената чисто съветската в центъра на града, опакована часове по-рано от граждани с 25 метрово траурно знаме в памет на жертвите на комунизма. http://www.mediapool.bg/grazhdani-uviha-pametnika-na-savetskata-armiya-s-traurno-zname-news253895.html
Както и да го погледнеш, сравнението между 9 май и 9 септември се набива на очи с поразителната разлика в спонсорирания от Кремъл пропаганден ентусиазъм. На съветския празник 9 май София кънти от сутрин до вечер от съветски маршове и гори с пламъка на символични огньове край Монумента на окупацоннта червена армия МОЧА. На 9 септември, макар също да става дума за съветски триумф, мъждука подобие на радостта от победата.
Руските спонсори на съветския ентусиазъм в България успяха през годините на путинизма да преобърнат баланса на носталгията в полза на своята днешна главна опорна точка в пропагандата. Тя се утвърди на първо място по значение за петата колона на Москва у нас. Това се вижда от жалката картинка, показваща какво могат да сътворят сами българските носталгици на 9 септември. Изоставени бяха само с единия лъжлив колаж от страна на руското посолство, което щедро инвестира в охраната на МОЧА с най-модерни камери за следене на противници на съветската окупация, въоръжени с боя, но пет пари не дава за самодейността на 9 септември.
На всичко отгоре, сякаш нещастието на носталгиците не е и без това голямо, на 9 септември се провали и тяхната надежда Ирина Бокова, изпаднала отново в класацията по пътя към върха на ООН като руска кандидатура от български произход. Няма край русофобията по света!
Този факт беше потвърден и от класически русофобски концерт в парка Врана край София на 9 септември, дарен на общината от “господин Сакскобурготски” ( цитирам Йорданка Фандъкова, кмет на столицата, която откри концерта с кратко слово). Прозвучаха произведения на Йохан Щраус, Имре Калман, Франц Лехар, Ленадрд Бърнстейн, Джакомо Пучини, Джузепе Верде и т.н. на немски, италиански и английски.
Росица Инджева изпя встъпителната ария., което е подробност, наистина, но дяволски приятен за автора детайл.
източник IVO.BG