Дълга целувка за лека нощ

0
174

Един прекалено дълъг и прекалено мъчителен период за Левски приключи на 30 август. Макар и очертанията на новия да са абсолютно неясни, промяната сама по себе си трябва да бъде приета като нещо по-добро. В сегашния случай като неизбежно и неминуемо по-добро, защото предишното състояние бе нетърпимо. Не толкова като оперативни действия на отговорните лица, а като усещане.

Усещане за неизбежност

и фаталност. В последните десетина години това усещане се възцари в дома на ФК Левски. Каквото и да ставаше, каквото и да се предприемаше, крайният изход винаги бе с цената на обида и унижение за редовия левскар. Казват, че несполуките сплотяват, но не така стоят нещата с футболен клуб, който си е изградил имидж на славен победител през годините. Когато този гранд и колос е превърнат от обстоятелствата в малко джудженце, се възцарява синя тишина. В тази тишина се движат сенки от миналото и силуети от настоящето. Блуждаещи елементи без никаква спойка помежду си. Това представляваше синият клуб през последните години. Обител на лъжата, защото е по-лесно да се живее така, отколкото с жестоката, гола истина.
Не знаем накъде ще тръгне вековният син клуб, но най-малкото, което новите управници могат да сторят, е да не заблуждават общността. В близкото минало имат добър пример, че така нещата не вървят. Във футбола не става с постоянни лъжи поради една проста причина – фактора публика. Винаги ще има заблудени и мазохисти, но болшинството от хората се отвращават от лъжите и бягат презглава. Това се случи с феновете на Левски, които замразиха своето живо членство. И ако нещо може да се направи в бързи срокове, то е поне част от феновете да бъдат върнати обратно.
В този исторически момент, може би несъзнателно, но новият собственик Спас Русев

три пъти спомена думата магия

в своето написано приветствие. На футболен клуб Левски вече наистина ще му е нужна магия след всичко, което бе изтърпяно в последните години. Защото унижението и особено онова на „Герена“ през май 2013 година бяха тежки за преживяване. Тежки бяха поредицата загуби от ЦСКА, унизителна за достойнството беше „Казанската афера“, трудни за преглъщане бяха неспечелените два финала за Купата на България. Обидни бяха последните четири „евроидиотски“ тура. За да се преодолее цялото това натрупване от обиди, наистина ще е необходима магия. Ситуацията е много трудна и сложна, защото покрай пропадането на синия колос се роди такъв зелен. Да кажеш, че Левски ще се върне там, където му е мястото, е лесно. Трудно е да се направи.
А много неща говорят, че мисията изглежда невъзможна. Неизбежни са историческите паралели. След 1989 година Левски е за трети път в такава ситуация. Което всъщност е добрата новина, защото фактите показват, че за разлика от другия голям български клуб властта в Левски не е била раздавана на куцо и сакато. Спас Русев поне по дефиниция е едва третият мажоритарен собственик на ФК Левски. Преди него такива бяха Томас Лафчис от 1990 до 1999 година и след това Грашнов – Чорни – Батков до онзи ден. И един временен триумвират от поставени лица в последната година. Тази година обаче нищо съществено не промени хода на историята, защото временността прозираше отвсякъде.
Ако приемем, че има основание за сравнение с промяната през 1999 година, то от това определено лъха на оптимизъм. Но и всички паралели могат да се окажат прибързани, затова далеч по-добре е да се видят първите оперативни действия. Няколко неща ще покажат дали посоката е правилна. На първо място естествено е размерът на ресурса. По всичко изглежда, че финансовата ситуация на „Герена“ поражда много въпроси. Дори фактът, че собственост за 43 милиона лева се подарява за втори път, е достатъчно красноречив. Зад фасадата прозират задължения, които новият собственик трябва да поеме. В гардероба е пълно със скелети, като например неплатената цена на сектор А. С други думи той не взима клуба на чисто. Което не означава, че ще се юрне да оправя старите бакии. Но много бързо ще се разбере дали финият човек притежава финансовия ресурс да вдигне Левски на крака. Не знам защо, но всички са сигурни, че над „Герена“ ще превали златен дъжд….
Дори обаче с финансите нещата да се оправят с магия, не така стоят проблемите с кадрите. Магическата палка трябва да измете от клубната управа всички, които по някаква причина участваха в разсипията през последните десетина години. Не може човек, докоснал се до предишния безотговорен и лъжлив модел на управление, да остава тепърва в клуба. Има индикации, че ще се появи една млада вълна, която да поеме оперативната власт и да се разграничи от старите порядки. В никакъв случай не трябва да бъде допускано да се прави, както е казал народът, със стари госпожици нов бардак. Хора, които стояха до Батков и съучастваха, не трябва да бъдат допускани да припарят до Левски.
Общо взето, би било добре, ако нещата се случат както през 1999 година. Това означава титли, купи и европейски походи. Радост за народа. Обаче с цената на огромен финансов ресурс. Който, ако бъде управляван правилно, ще бъде материализиран и във финансови успехи, както стана през 2005-2007 година. Ако Спас Русев е този бизнесмен, за когото медиите го представят, след инвестицията ще търси печалба. Какъвто е нормалният футболен ред.

На 30 август се появи лъч

надежда, но в същото време бе зачеркната една страница от историята. Приемам световния ред и господството на парите, но съм длъжен да изпратя с аплодисменти крехкия опит на сините фенове да направят от любимия си клуб истински „отбор на народа“. Тръст „Синя България“ и НКП направиха свръхусилие Левски да не е собственост на индивидуален благодетел, а на тези, които го обичат. Това бе и моята лична мечта през годините, но всеки идеал е добър на теория и много труден за осъществяване на практика. Особено в България, в средата на българския футбол. Активните фенове на Левски поне направиха опит. Благодарение на техните усилия много скрити тайни излязоха наяве. Ако не друго, общността е информирана и няма как да бъде заблудена. За съжаление остана и горчивото усещане, че феновете бяха допуснати до управлението, за да бъде доказано, че трябва да бъдат държани далеч. Неслучайно сега върви приказката привържениците да бъдат върнати на трибуните. А трябва да бъде обратното, корективът да бъде запазен. Иначе порочният модел ще се повтаря непрекъснато.
И все пак много внимателно трябва да бъде наблюдавано случващото се в следващите месеци. Горчивият опит ни е научил, че нищо не е такова, каквото го представят. Че винаги има някакви задкулисни сили, които пъклено дърпат конците. Тези съмнения ще витаят и трудно ще бъдат разсеяни. Нищо чудно онзи ден ФК Левски да получи в целофан своя Александър Томов!? Както казват криминалистите, нито една версия не е изключена. Така или иначе поне галапремиерата се състоя. Тържествено и обещаващо. Кой знае защо обаче оставам песимист за светлото бъдеще!

 

от Жаклин Михайлов

Subscribe
Notify of
guest
0 Коментара
Inline Feedbacks
View all comments