Време е малко да свалим топката на земята и да зададем някои въпроси, които вълнуват синята общественост, която така или иначе нямаше възможност да задава въпроси. Част от тази общественост, над хиляда човека, които имат право да питат всичко, което ги интересува около любимия им Левски, остана разочарована. Тези хиляда човека са акционери в клуба и онзи ден не бяха участници, а само зрители на Общото събрание, което в крайна сметка излъчи нов Бащица. Други над хиляда човека, членове на Тръст „Синя България“, също нямаха възможност да задават въпроси посредством представителите на организацията, присъствали на събранието.
Вън от съмнение е, че за почти всички от тях това не е техният Левски. И това не е от вчера и от онзи ден. Но сега просто едни трима човека обясниха, че вече са подарили контрола над клуба на само един човек, който… е, няма смисъл да повтаряме лустросаните и парфюмирани фрази на Иво Тонев, когато представяше новия собственик. А че Спас Русев е класа, е вън от съмнение. Ако ще не Георги Марков, който и да му е помагал при писането на речта пред Общото събрание, си личи, че господинът от Лондон има поведение и излъчване точно на господин от Лондон.
Но нека си го кажем направо. Ако Спас Русев имаше достатъчно ресурси за харчене, щеше да удари едно рамо по-раничко. Обявеното, но неосъществено влизане на „Виваком“ нямаше да държи в напрежение предишните собственици цяла пролет, че дори още от зимата, когато изтече първият срок за придобиване на 33 процента от акциите. Реално погледнато, това се отрази на зимната селекция на клуба, след това пак се бавеха заплати, после нямаше пари и за лятната трансфера сесия и в крайна сметка, ако Левски щеше са си стъпва на краката, това трябваше да е факт. Или пък да има някакви наченки на свежи инвестиции от бъдещ собственик, който в същото време паралелно бе и спонсор, а пък се оказва, че е бил заемодател. Това е типично за Левски непрозрачно финансиране, въпреки нееднократното натъртване на единия от бившите собственици, че всичко до стотинка е ясно и в клуба има строга икономическа дисциплина.
Строга, строга, колко да е строга?! Феновете имат своите подозрения, а собствениците пазят своите тайни. Толкова години никой не показа кой е инвеститор на строежа на сектор А на стадиона, при какви условия се строи и как ще се изплаща. Имало уговорка за разсрочване. Ама едно е уговорка, друго е договорка, трето е писмен и заверен където трябва договор. Не е ясно гаранциите какви са, залагано ли е нещо и изобщо това е само един от въпросите, на които синята общественост така и не получи отговор. Баждеков мълчи като комунист на разпит, а другите просто се изнизаха. Основният акционер не счете за нужно да се запознае с по-малките акционери, някак си изигра ролята си на гледащ от високата камбанария на едър индустриалец и голям инвеститор. Само че Левски не е обикновена корпорация или фабрика, или верига хотели. Спас Русев сам каза какво е за него Левски, а в същото време показа, че това изобщо не е така. Отчитаме фалстарт.
На всички е ясно, че господинът ще се прибере в Лондон. Тук ще остави свои наместници. Засега имената, които ги знаем, не са познати на широката футболна общественост. С поведението си и действията си, а и с начина, по който бе презентиран от Георги Марков от повече от месец, Спас Русев даде да се разбере, че Общо събрание, Надзорен съвет, контакт с другите акционери са му проформа или нещо като досадно отхвърляне на задължение. Засега сините фенове се хващат за това, че умее да говори добре и е много богат. Само че в българския футбол минаха и други богати хора. Които, общо казано, не оставиха добра диря след себе си. При все че уж се вълнуваха живо от собствеността си и ходеха на мачове. А Спас Русев няма да го виждаме често на стадиона. Там ходят тези, за които Левски е идеал, за които Левски не е Челси и не е фирма.
от Желю Станков
