Иво Тонев в Левски: много обещания никакви резултати

0
165

Новината е, че няма новина. Аз -Тодор Костадинов Батков, оставам собственик на Левски”, каза бившият бос на сините Тодор Батков на 15 декември 2011-а година, секунди преди тържествено да обяви, че Иво Тонев влиза в Управителния съвет на клуба. Това ставало по настояване на чуждестранен инвеститор, който трябваше да налива в продължение на три години по 1,5 милиона евро в касата на сините. До 9 януари 2012-а Тонев продължи да се води член на управата на Локомотив София. А 3 дни по-късно свали железничарското райе и сложи синя риза. Още в началото не бе приет като месия, въпреки че се предполагаше, че „Герена” ще се превърне в оазис.

“От днес аз съм председател на Управителния съвет на Левски и изпълнителен директор. Битка за власт няма, няма и да има, тъй като нещата са пределно ясни. От днес нататък отговорност за всичко, което се случва в Левски, ще нося аз. Нямам проблем да работя с Георги Иванов и Константин Баждеков, но като цяло управлението ще бъде в мои ръце”, обяви тогава Иво Тонев, който чувстваше подкрепата на мощни спонсори.

“Ще дам всичко от себе си и ще направя всичко, което мога, за да станем най-добрият клуб в България. Левски има необходимост само от дребни корекции, подреден е и организиран сравнително добре. Левски е огромно предизвикателство. Аз съм човек, който може да носи няколко дини под една мишница. Мога да нося на напрежение -много. Ще става все повече. Не съм очаквал цветя, рози и целувки. Не знам, а и не искам да знам дали предстои продажба на клуба. Моята отговорност е свързана с това Левски да се превърне в най-големия клуб в България. Ще го направя”, отсече тогава Тонев.

Още през пролетта обаче сините забуксуваха. Първата трудност дойде с оставката на Николай Костов. Новият началник искаше да сложи на треньорския пост Станимир Стоилов. Няколко дни се водиха преговори. Междувременно спортният директор Георги Иванов пое за два кръга отбора – загуби от Литекс в Ловеч, а след това и от Лудогорец на „Герена” – титлата стана мираж, а Гонзо не само че бе принуден да стане от треньорската скамейка, но и да напусне клуба… На нарочна пресконференция Иво Тонев обяви, че закрива поста “спортен директор” и той ще отговаря и за него. Изуми и с друго – обяви, че е искал до него на пресконференцията да стои Станимир Стоилов, който да бъде треньор, но вместо това сините ще бъдат водени от… Илиан Илиев (заради него бе жертван и Гонзо), но от сезон 2012/13.

Точно тази кампания трябваше да покаже силата на Иво Тонев като ръководител, както и тази на хората, които представляваше. Нарекохме ги Хората. Направена бе мащабна селекция – при-стигнаха чужденците Жоао Силва (взимаше заплата от над 25 хиляди евро), Ромен Ели, Базил де Карвальо, Роман Прохазка, Марсиньо, Агиеманг Опоку… Шефът “показа големи перки” и преди началото на шампионата заяви: “Интересува ме какво ще се случва занапред. Работихме много през последните два месеца и аз, и Илиан Илиев, и Дончо Донев. Ще има много нови лица в отбора и сериозни хора. Нека видим какво ще направим през следващитемесеци и дай Боже години. Искам да променим това, че ЦСКА е най-титулуваният отбор в България”… Силни думи, които останаха без покритие. Още в края на юли отборът не успя да постигне първата поставена задача – влизане в групите на Лига Европа – отпадна от Сараево. В първенството тимът стартира силно. В първите 8 кръга имаше 7 победи и едно равенство, преди да дойде поражението от ЦСКА. Въпреки това Левски крачеше уверено към шампионска титла.

На 3 февруари 2013-а Тонев сложи още една диня под мишницата си. Взриви в буквалния смисъл сектор А на стадион “Георги Аспарухов”. Това бе първата част от грандиозен план – пълното реновиране на съоръжението. Централната трибуна трябваше да бъде готова до 24 май 2014-а – за вековния юбилей на клуба, а след това до средата на 2018-а да бъде готов целият стадион. Стори го, въпреки че нямаше осигурено финансиране за завършването на стадиона. Но по това време той се чувстваше силен…

През пролетта обаче нещата не вървяха гладко. Сините и Лудогорец водеха люта битка по всички фронтове, а останалите отбори пропищяха. След три равенства и едно поражение в пет кръга Илиан Илиев бе принуден да си събере багажа. С временния треньор Николай Митов сините се вдигнаха на последен щурм, който ги отведе на крачка от дубъл. На 15 май обаче бе загубен финалът за купата с дузпи от Берое, а 10 дни по-късно пред препълнения “Георги Аспарухов” автогол на Везалов срещу Славия лиши отбора от титлата. Явно, че целите на Тонев, а и Хората зад него не бяха изпълнени. Веднага след мача той обяви, че подава оставка като директор и остава само председател на УС. Мечтаният договор с “Газпром” така и не бе подписан, но въпреки това в разгара на лятото започна строежът на сектора. Скоро обаче стана ясно, че спонсорският договор с руска банка също няма да е дългосрочен. И се наложи клубът да започне да къса договори на играчи, защото не успяваше да плаща заплатите им. Връщането на Наско Сираков не стабилизира обстановката в тима, а след уволнението на Славиша Йоканович (дошло по настояване на Батков) и последвалото събличане на Ивайло Петев, Иво Тонев хвърли оставка и като председател на УС (тя така и не бе приета) и заяви, че остава само да “строи сектор А”. През зимата обаче строежът също бе замразен… И така навръх вековния си юбилей Левски остана без трофей във витрината, а и без трибуна…

След още един агонизиращ сезон – тимът не влезе дори в челната шестица. Играчите не бяха получавали пари 4 месеца само и само да бъде спасен лицензът. Левски все пак го докара до финал за купата и водеше минута преди края срещу Черно море, при това бе с човек повече на терена. Но в крайна сметка загуби.

На 24 юни 2015 година Тодор Батков най-накрая сдаде акциите си в Левски и ги предостави на Иво Тонев, Александър Ангелов и Николай Иванов. Твърдеше се, че това е край на дългата хибридна война водена срещу адвоката от Хората. Тонев обяви, че налага стриктна финансова политика, че бюджетът на клуба е осигурен за три години напред. И не спря да повтаря, че Левски повече няма да е в ръцете на само един човек, няма да зависи от прищевките на “бащица”. Затова и заедно с колегите си прехвърлиха 10 процента от акциите на клуба на Тръст “Синя България”.

Но нещо пак не бе като хората… Сините изпуснаха парата тази пролет и пак останаха без трофей. А фенските организации, членове на УС, алармираха за подновена практика за взимане на заеми – тоест на трупане на дългове, както и на вмешателство от страна на собствениците.
За да се стигне до още една оставка на Тонев. На 2 май тази година той даде сърцераздирателна пресконференция, на която обяви, че напуска председателския пост в УС. И подчерта, че единствените, които могат да го карат да промени решението си, са запалянковците на Левски. 4 дни по-късно нито една фенска организация публично не го бе подкрепила, а той депозира поредната си и последна оставка…
Около два месеца след това Тонев вече е никакъв в Левски, поне не и по документи. А Левски пак има мажоритарен собственик. Сектор А също не е завършен – липсва козирка, трябват довършителни работи и по първия етаж. Сметката за трибуните не е платена. На 99% има договорка за разсрочено плащане с кредиторите, но договор не. А хората си чакат 12 милиона лева…

Бившият силен човек на „Герена” така и не чу хвалебствия от запалянковците – не остана на събранието да ги чуе и какво мислят. Просто защото между думите, които казваше, и случващото се, нямаше почти никакво съвпадение. Резултати липсваха, а по време на управлението му Левски така и не се доближи до това да бъде еталон за подражание. Но вярно, нали поне е в Първа лига.

Янаки Димитров, в-к „Тема спорт”

Subscribe
Notify of
guest
0 Коментара
Inline Feedbacks
View all comments